РАЗДЕЛ I: ЦЕНИ НА ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛНИТЕ УСЛУГИ

Чл. 110. Далекосъобщителните оператори определят цени за предоставяните от тях услуги съобразно изискванията на този закон, освен ако в специален закон е предвидено друго.

Чл. 111. (1) Цените на далекосъобщителните услуги, с изключение на цените, които се регулират от Държавната комисия по далекосъобщения, се определят от далекосъобщителните оператори съобразно търсенето и предлагането им на вътрешния пазар. Цените се публикуват от операторите в ежедневник.

(2) Далекосъобщителните оператори при определяне на цените осигуряват равнопоставеност на потребителите.

(3) Цените на далекосъобщителните услуги се представят за сведение в Държавната комисия по далекосъобщения преди публикуването им.

Чл. 112. (1) Държавната комисия по далекосъобщения регулира цените на услугите, предоставяни от оператори, които имат установено господстващо положение на пазара по смисъла на Закона за защита на конкуренцията.

(2) Държавната комисия по далекосъобщения представя информация за цените на услугите по ал. 1 на Hационалната комисия по търговията.

Чл. 113. (1) Цените на услугите по чл. 112 се определят от далекосъобщителните оператори при спазване на следните принципи:

1. равнопоставеност на потребителите;
2. съобразяване с разходите по предоставянето на услугите;
3. икономически обоснована печалба;
4. забрана за насрещно (крос) субсидиране на услуги, предоставяни при конкурентни условия;
5. съобразяване с цените на международните пазари, доколкото националните условия го позволяват;
6. насърчаване на инвестициите в далекосъобщенията.

(2) Операторите представят за съгласуване в Държавната комисия по далекосъобщения цените на услугите един месец преди публикуването им заедно с документите по ценообразуване.

(3) В случай че цените не отговарят на принципите по ал. 1, Държавната комисия по далекосъобщения задължава операторите да преработят цените в съответствие със същите принципи или прилага някоя от формите на регулиране по чл. 114.

Чл. 114. (1) Държавната комисия по далекосъобщения регулира и цените на далекосъобщителните услуги, за които е установено, че се предоставят при злоупотреба с господстващо положение или при нелоялна конкуренция по смисъла на Закона за защита на конкуренцията.

(2) Държавната комисия по далекосъобщения след съгласуване с Комисията за защита на конкуренцията може да осъществи регулиране в следните форми:

1. определяне на граници на цените;
2. определяне на правила и на принципи за образуване на цените;
3. определяне на конкретни цени за срок от 6 месеца до 1 година.

Чл. 115. Цените на всеобщо предлаганата услуга се определят въз основа на методика, разработена от Държавната комисия по далекосъобщения и приета от Министерския съвет. Конкретните стойности на параметрите от методиката се разработват от Държавната комисия по далекосъобщения и се утвърждават от председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения.

РАЗДЕЛ II: ЛИЦЕНЗИОННИ И ДРУГИ ТАКСИ

Чл. 116. (1) Всички лицензирани оператори заплащат лицензионни такси по начин, определен в условията на лицензиите.

(2) Лицензираните държавни органи по чл. 53, т. 5 не заплащат лицензионни такси.

(3) Лицензионните такси са:

1. първоначална - при издаването на лицензията, включваща разходи за подготовката й;
2. годишна - за контролиране изпълнението на лицензиите - процент от годишните брутни приходи без ДДС.

Чл. 117. Всички лицензирани оператори заплащат годишни такси за ползване на ограничен ресурс:

1. от радиочестотния спектър;
2. от Hационалния номерационен план.

Чл. 118. Hачинът за определяне размера на лицензионните и други такси се регламентира с наредба на министъра на финансите по предложение на Държавната комисия по далекосъобщения.

Чл. 119. Лицензионните такси, предвидени в лицензии, издадени по реда на раздел II от глава пета, се разпределят, както следва:

1. първоначалната такса:
   а) 5 на сто за фонд "Hационална съобщителна система";
   б) 5 на сто по бюджета на Държавната комисия по далекосъобщения;
   в) 90 на сто в приход на републиканския бюджет;
2. годишната такса - по бюджета на Държавната комисия по далекосъобщения;
3. таксата за ползване на радиочестотен спектър:
   а) 20 на сто за фонд "Hационална съобщителна система";
   б) 30 на сто по бюджета на Държавната комисия по далекосъобщения;
   в) 50 на сто в приход на републиканския бюджет.

Чл. 120. (1) Лицензионните такси, както и таксите за радиочестотен спектър, предвидени в лицензиите за далекосъобщителна дейност, се заплащат по бюджета на Държавната комисия по далекосъобщения.

(2) Държавната комисия по далекосъобщения превежда 50 на сто от таксите за ползване на честоти в приход на републиканския бюджет.

(3) Държавната комисия по далекосъобщения превежда на фонд "Радио и телевизия" годишно:

1. осемдесет на сто от постъпленията от първоначалните лицензионни такси за лицензии, издадени за радио- и телевизионна дейност;
2. петдесет на сто от постъпленията от годишните лицензионни такси за радио- и телевизионна дейност.