Чл. 22. (1) Държавната комисия по далекосъобщения (ДКД) е държавен орган към Министерския съвет. Комисията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

(2) Държавната комисия по далекосъобщения е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити.

(3) Държавната комисия по далекосъобщения осъществява секторната политика, като регулира и контролира далекосъобщенията, както и пощенските съобщения по ред, определен в закон.

Чл. 23. (1) Държавната комисия по далекосъобщения е колегиален орган, който се състои от петима членове, включително председател и заместник-председател.

(2) Членовете на Държавната комисия по далекосъобщения се определят с решение на Министерския съвет и се назначават от министър-председателя за срок от седем години. Броят на последователните мандати е не повече от два.

(3) Членове на Държавната комисия по далекосъобщения не могат да бъдат лица, които са собственици, съдружници, управители/прокуристи или членове на ръководни органи на търговски дружества с предмет на дейност далекосъобщения.

(4) Членовете на Държавната комисия по далекосъобщения могат да бъдат освобождавани преди изтичане на мандата в следните случаи:

1. оставка;
2. извънредно грубо нарушение на този закон;
3. груби или системни нарушения на служебните задължения;
4. извършване на умишлено престъпление от общ характер, установено с влязла в сила присъда;
5. невъзможност да изпълняват задълженията си повече от шест месеца.

Чл. 24. Председателят:

1. организира и ръководи дейността на Държавната комисия по далекосъобщения;
2. представлява Държавната комисия по далекосъобщения;
3. упълномощява други лица за изпълнение на определени действия.

Чл. 25. Актовете на Държавната комисия по далекосъобщения могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство.

Чл. 26. (1) Дейността, структурата, организацията и работата на Държавната комисия по далекосъобщения и на нейната администрация се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

(2) Средното възнаграждение на служителите от администрацията на Държавната комисия по далекосъобщения не може да бъде по-малко от средното възнаграждение на работещите в сектор далекосъобщения. При определяне на средното възнаграждение на служителите от администрацията на Държавната комисия по далекосъобщения не се взема предвид възнаграждението на членовете на Държавната комисия по далекосъобщения.

Чл. 27. Държавната комисия по далекосъобщения изпълнява следните дейности:

1. извършва предварителни проучвания за необходимостта и техническите възможности за изготвяне на предложение за издаване на лицензии за изграждане на далекосъобщителни мрежи и предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги чрез радиочестотен спектър по ред, определен в наредба на председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения;
2. подготвя документите и извършва необходимите действия по издаване на лицензии, предвидени в този закон;
3. издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема лицензии за далекосъобщителни дейности;
4. издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема лицензии за изграждане на далекосъобщителни мрежи и предоставяне на обществени далекосъобщителни услуги чрез радиочестотен спектър след одобрение от Министерския съвет;
5. издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема лицензии за радио- и телевизионни дейности след решение на Националния съвет по радио и телевизия;
6. издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема лицензии по т. 5, които се осъществяват чрез радиочестотен спектър след решение на Националния съвет по радио и телевизия о одобрение от Министерския съвет;
7. осигурява необходимите услувия за далекосъобщителна дейност при морско и въздушно търсене и спасяване и информация за безопасност;
8. разработва националния номерационен план и го разпределя между операторите съобразно утвърдените принципи;
9. разработва, съгласува и предлага на Комитета по пощи и далекосъобщения проекти на нормативни актове, предвидени в този закон;
10. информира обществеността и извършва обществени консултации и допитвания по важни проблеми на далекосъобщенията;

Чл. 28. Държавната комисия по далекосъобщения извършва следните дейности, свързани с управлението на радиочестотния спектър:

1. разработва политиката за управление и управлява разпределения за граждански нужди радиочестотен спектър;
2. по искане и след съгласуване на заинтересованите осъществява международното координиране на радиочестоти и радиочестотни ленти, както и радиосъоръженията, които ги използват. Международното координиране се извършва за всички радиослужби;
3. осъществява вътрешното координиране на радиочестотите и радиочестотните ленти и радиосъоръженията за граждански нужди, които ги използват, с всички заинтересовани лица. Координирането се извършва с цел осигуряване безопасността на въздухоплаването и корабоплаването. С цел защита на националната сигурност вътрешното координиране се извършва и с органите, осигуряващи отбраната и сигурността на страната. Вътрешното координиране се извършва за всички радиослужби, ползващи радиочестотен спектър за граждански нужди;
4. по искане на заинтересованите регистрира в международните организации по далекосъобщения координираните радиочестоти и радиочестотни ленти и радиосъоръженията, които ги използват. Регистрациите се отнасят за всички радиослужби;
5. издава разрешителни за:
   а) внос на предавателни радиосъоръжения за граждански нужди в съответствие с определения от Министерски съвет режим по вноса;
   б) производство и/или разпространение на предавателни радиосъоръжения за граждански нужди на територията на страната;
   в) правоспособност на радиооператори - професионалисти и любители. Разрешителните на радиооператорите от въздушната подвижна служба, въздушната подвижна спътникова служба, Световната морска система за бедствие и безопасност на морската подвижна служба и морската подвижна спътникова служба се издават от Министерството на транспорта;
   г) извършване на изпитвания на радиосъоръжения от лаборатории;
6. контролира спазването на изискванията за електромагнитна съвместимост и правилата при използване на радиочестотния спектър за граждански нужди;
7. контролира спазването на международно определените процедурни правила за радиослужбите;
8. определя опознавателните знаци на предавателните радиосъоръжения в съответствие с международните правила за работа на радиослужбите;
9. възлага дейността по морското и въздушното търсене и спасяване, както и разпространяването на текуща информация за осигуряване безопасността на морския и въздушния трафик на лицензиран обществен далекосъобщителен оператор;
10. участва съвместно с Комитета по пощи и далекосъобщения в работата на международните организации, свързани с управлението на радиочестотния спектър;
11. разработва проекти за наредби, определящи процедурните правила и техническите параметри на определени видове радиослужби.

Чл. 29. (1) Държавната комисия по далекосъобщения одобрява типа на крайните устройства и радиосъоръжения за граждански нужди и издава съответните удостоверения.

(2) Държавната комисия по далекосъобщения:

1. определя съществените изисквания за електромагнитна съвместимост и безопасност на далекосъобщителните устройства и съоръжения за граждански нужди;
2. упълномощява лица да извършват оценяване на съответствието на далекосъобщителните устройства и съоръжения за граждански нужди със съществените изисквания за електромагнитна съвместимост и безопасност.

Чл. 30. Държавната комисия по далекосъобщения е национален орган по стандартизация в областта на далекосъобщенията и представлява Република България в стандартизационните органи на Международния съюз по далекосъобщения (ITU) и в Европейския институт за стандартизация в далекосъобщенията (ETSI).

Чл. 31. Държавната комисия по далекосъобщения контролира спазването на:

1. нормативните актове в областта на далекосъобщенията и стандартите, определени в тях за задължително прилагане;
2. принципите на ценообразуването;
3. качеството на услугите;
4. условията, предвидени в лицензиите.

Чл. 32. (1) Държавната комисия по далекосъобщения води регистри за:

1. издадените лицензии;
2. издадените удостоверения за одобрение на типа на крайните устройства и радиосъоръжения за граждански нужди;
3. предавателните радиосъоръжения, за които са издадени разрешителни за производство, внос и/или разпространение.

(2) Регистрите по ал. 1 са публични.

Чл. 33. (1) Държавната комисия по далекосъобщения може да изисква от всеки, който осъществява далекосъобщителни, радио и телевизионни дейности, информация, необходима за изпълнението на регулаторните и дейности.

(2) Държавната комисия по далекосъобщения и нейната администрация е длъжна да не разпространява информацията, получена по ал. 1, в случай, че тя е търговска тайна.

Чл. 34. (1) Държавната комисия по далекосъобщения разглежда възникнали проблеми между далекосъобщителни оператори относно взаимно свързване на мрежите им и/или наемане на линии.

(2) Несъгласната страна може да отнесе спора пред съда.

Чл. 35. Държавната комисия по далекосъобщения представлява Република България в международните организации на регулаторните органи в областта на далекосъобщенията.

Чл. 36. (1) Държавната комисия по далекосъобщения ежегодно подготвя и представя пред Министерския съвет,  Комитета по пощи и далекосъобщения и националния съвет по радио и телевизия доклад за своята работа, който задължително съдържа:

1. развитие на всеобщо предлаганата услуга и степен на задоволеност на пазара от тази услуга;
2. разпределение на честотите за граждански нужди по услуги и механизми за ефективното им използване;
3. разпределение на номерата от Националния номерационен план;
4. анализ на пазара на далекосъобщителни дейности и услуги и перспективи на развитие;
5. състояние на конкуренцията в областта на далекосъобщенията и прилагане на принципите на ценовата политика.

(2) При изготвяне на доклада Държавната комисия по далекосъобщения може да вземе становище по ал. 1, т. 5 от Комисията за защита на конкуренцията.

(3) Годишният доклад за дейността на Държавната комисия по далекосъобщения се публикува.

Чл. 37. (1) Приходите по бюджета на Държавната комисия по далекосъобщения се набират от:

1. лицензионни такси;
2. годишни такси за ползване на ограничен ресурс;
3. двадесет на сто от глобите и имуществените санкции, предвидени в този закон;
4. пет на сто от първоначалните лицензионни такси, предвидени в лицензиите, издадени по реда на раздел II от глава пета;
5. тридесет на сто от годишните такси за радиочестотен спектър, предвидени в лицензиите, издадени по реда на раздел II от глава пета;
6. лихви;
7. дарения;
8. други приходи от дейности, извършвани от Държавната комисия по далекосъобщения.

(2) Средствата по бюджета на Държавната комисия по далекосъобщения се разходват за

1. финансиране дейността на Държавната комисия по далекосъобщения;
2. финансиране на проекти, свързани с регулирането и либерализирането на пазара;
3. финансиране на фонд "Радио и телевизия";
4. други разходи.

(3) Неизразходваните средства по бюджета на Държавната комисия по далекосъобщения в края на отчетната година са преходен остатък, който се ползува от Държавната комисия по далекосъобщения през следващата година.