Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с осъществяване на далекосъобщенията в Република България.

Чл. 2. (1) Целта на този закон е да гарантира предпоставки за задоволяване на потребностите на обществото от далекосъобщителни услуги.

(2) С този закон се осигуряват условия за:

1. либерализиране на далекосъобщителните дейности и услуги, създаване на свободен пазар и лоялна конкуренция;
2. равнопоставеност на операторите;
3. предоставяне на всеобщо предлагана услуга на територията на цялата страна при достъпни цени;
4. защита на интересите на националната сигурност.

Чл. 3. (1) Далекосъобщения са пренасяне, предаване или приемане на знаци, сигнали, писмен текст, изображения, звук или информация от всякакъв вид чрез проводник, радиовълни, оптична или друга електромагнитна среда.

(2) Далекосъобщителна дейност е осъществяване на далекосъобщения чрез изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителни мрежи и /или предоставяне на далекосъобщителни услуги.

(3) Всеобщо предлагана услуга е услуга с определено качество на предоставянето й, с възможност за достъп за всеки потребител независимо от географското му местоположение и предлагана на достъпна цена. Всеобщо предлагана услуга е обикновената телефонна услуга, предоставяна чрез фиксираната телефонна мрежа.

Чл. 4. Осъществяването на далекосъобщения се извършва от далекосъобщителни оператори въз основа на лицензии и свободен режим.

Чл. 5. Органите за управление и регулиране и обществените далекосъобщителни оператори гарантират свободата и тайната на далекосъобщенията.