Пак върнаха проектозаконите за медиите и далекосъобщенията

КПД, който трябва да поеме функциите по контрол на честотите, вероятно ще бъде разформирован след месеци

Екип на в."Пари"

Преди седмица правителството пак отложи одобряването на проектозаконите за далекосъобщенията и за радиото и телевизията. Причината е в недобрата им взаимна съгласуваност, въпреки че на практика двата закона ще трябва да работят заедно при раздаването на честоти и права за излъчване на радио- и телевизионни програми в страната. Все още не бил съгласуван принципът на програмната политика. Спори се и по финансирането на регулиращите органи - дали да бъде от извънбюджетен фонд, или от специална бюджетна сметка. В закона за електронните медии все още няма и раздел за определяне на администратиовно-наказателната отговорност за нарушителите. Двата проекта трябва отново да бъдат гледани от правителството следващата седмица.

Секторът на далекосъобщенията ще се управлява от правителството, съвета по националния радиочестотен спектър, КПД и Националната агенция по далекосъобщенията /НАД/. Министерският съвет ще определя политиката в сектора, пише в проекта за далекосъобщенията. На практика обаче КПД ще бъде държавният орган, който пряко ще провежда правителствената политика по регулиране на честотния спектър. Експерти твърдят, че прехвърлянето на толкова сериозни функции върху комитета може отново да блокира след броени месеци раздаването на честотите - според проекта на министъра на държавната администрация Марио Тагарински всички комитети трябва да бъдат закрити.

По всяка вероятност ще продължат и споровете кой ще финансира всичките тези регулиращи органи. От финансовото министерство са против това да става от извънбюджетни сметки, защото трудно се контролирали. Това обаче е единственият начин, записан в проектозаконите. Все още не е ясно и пред колко комисии, съвети и агенции ще се явяват желаещите да излъчват радио- или телевизионни предавания. При всички положения ще е нужна одобрена програмна схема, лиценз или концесия - за използуване на определена честота. Още един лиценз ще е нужен, ако радио- или телевизионният оператор реши да работи и като далекосъобщителен оператор. Всичко това ще се съгласува със Съвета по националния радиочестотен спектър, защото той провежда държавната политика в областта на радиочестотите. Националната агенция по далекосъобщенията пък ще издава конкретния лиценз или ще подготви документите за концесия за използуване на дадена честота. Националният съвет за радио и телевизия ще контролира качеството на програмите и спазването на защитената вече програмна схема... При всички тези регулирания, разрешения, лицензирания и защити на програмни схеми едва ли е чудно защо още от сега радио- и тв операторите с тих ужас чакат приемането на двата законопроекта.