В настоящата ситуация виждам една специфична тенденция. Когато се повдигне неудобната тема за нарушени принципни човешки права, топката веднага се отбива в полето на закона. Но не трябва да се забравя, че Законът има освен буква и дух. И както казваше Кристиан Таков - "Пазете правото. Включително и от закона".

В отношенията между операторите и потребителите на социални мрежи има много проблеми. Ето някои от тях:

• по отношение на общите условия на "услугата", потребителите са в силно неравнопоставено положение. Те са принудени да приемат условия, които макар че се наричат "стандарти на общността" не са обществено обсъждани и одобрени, нито могат да бъдат променяни по желание на потребителите. Принудата възниква поради характера на услугата - социална комуникация, която според мен е не по-малко важна от електричеството и водата, и която налага изграждането на "социум", т.е. събиране на потребителите на едно "място".
• решенията дали в даден случай са спазени "стандартите на общността" се вземат непрозрачно, често автоматично, и потребителите имат от малка до никаква възможност да ги обжалват, и то пост-фактум. Това стана причина за епидемията от блокиране на профили, която беше зло когато ставаше дума за дисиденти, които бяха "добри", но се превърна в добро когато става дума за политическия ни противник. Двоен стандарт по учебник.
• социалната мрежа всъщност е съвкупността на създаваното от потребителите съдържание. Тъй-наречените ѝ "собственици" осигуряват техническата инфраструктура и програмно осигуряване правещи споделянето му възможно, което обаче отново се финансира от реклами, приходите от които зависят от популярността на потребителското съдържание. При това положение, налице е парадоксът че собственик на творението не е неговия създател, а този който може да го унищожи.
• при условията на естествен монопол, за какъвто считам социалните мрежи, отношенията "доставчик" - "потребител" не могат да останат на чисто търговска основа. Това е многократно доказвано на практика във всяка една индустрия в историята. Това означава, че дори и при частна собствеост на компаниите-доставчици, държавата е длъжна: или да въведе регулации в защита правата на потребителите; или да разбие компаниите за да осигури действаща конкуренция.
• по отношение на "възможността" да се преместиш към друг "доставчик", ако условията не ти харесват, нека ти дам един пример: Собственикът на заведението/МОЛа/спортния клуб отказва да ти предоставя услугите си. Не е дискриминация, защото не е заради някакъв признак, просто не те харесва. Не е и "цензура", защото заведения/МОЛ-ове/клубове - колкото щеш. Компанията ти обаче е от 500 или повече (милиони) човека, които са избрали това място защото им е най-удобно или го предпочитат заради нещо друго. Да, ти можеш да отидеш другаде, но едва ли приятелите ти ще те последват. Никой не бива да бъде откъсван по този начин от социалната си среда, нещо което мнозина са изпитали лично.
• социалните мрежи от доста време не са просто търговска услуга. Те са основата на информационното общество и като такава следва да предвиждат защита на индивида от властта, аналогична на тази предвидена в законите и Конституцията в реалния свят. И докато държавата е създадена "by the people for the people", реалната власт в информационното общество са технологичните гиганти и те не са подчинени на този принцип. Еквивалентът им в реалния живот са компаниите за добив на ресурси в Африка.
• и последно - всяка от социалните мрежи предлага инструменти за блокиране достъпни за потребителя. При това положение, всички аргументи за "нахлуване" в тяхната територия нямат абсолютно никакво основание. Всеки би могъл да не получава съобщенията на хора, които не харесва. На практика обаче се случва точно обратното - огромни групи се прикачат точно към акаунтите на враговете си, след което започват да се оплакват от техните думи "в обществен интерес" и настояват те да бъдат блокирани така, че дори тези които желаят, да нямат достъп до тях. Да, това не е "цензура" в чист вид, защото не се налага от държавата, която все пак е подчинена на демократични принципи и контрол от страна на гражданите си. Това е "цензура" на тълпата, която се налага по същия начин, по който са горени "вещици" през средновековието.