Във връзка с блокиранията на профили и цели мрежи през последните дни, получих следния въпрос: "Ти трябва ли да имаш правото да изгониш гост, който е започнал да псува пред децата ти и да изказва намерение да те бие, или трябва да нямаш това право?" Краткият (TL;DR) отговор е - напълно погрешна аналогия. Пълният излезе дълъг, ето го отдолу.

За да разберем и направим точна аналогия на сегашното положение, трябва да се върнем малко назад във времето, към първата версия на световната паяжина (world-wide web). Първоначално, хората влизали в Мрежата за да вършат работа. Но колкото повече ставали, и колкото повече време прекарвали в нея, толкова повече им се искало и да се забавляват. Опитали в текстов режим, но компютрите вече можели много повече. И тогава, Сър Тим Бърнърс-Лий ги светнал как могат да си правят графично и интерактивно представяне. И Мрежата станала забавна и шарена. И още повече хора започнали да се включват - къде за бизнес, къде (все повече) - за забавление.

Първоначално, такива украсени страници започнали да правят компаниите, които предоставяли информация и рекламирали стоките си. Появили се и страници на някои ентусиасти, които си направили виртуални фасади, на които излагали плакати с мислите си, както и коледната украса Посетителите минавали, гледали витрините, влизали тук-таме да си купят нещо, и продължавали нататък. Но помежду си, все още общували предимно с писма. С увеличаването на потребителите се появили и някои социални средища като форумите, но те били специализирани по интереси и се налагало да посещаваш различен сайт по различни теми и с различни хора.

Някъде по това време се родила идеята да се направи един сайт, на който всеки потребител да може да споделя информация и да разглежда споделеното от другите. Някои сравняват тези сайтове с площад, на който всеки може да се изкаже, но за мен по-точното определение е виртуален бар. Всеки отивал в него за да се види с всичките си приятели накуп, вместо да ги посещава всеки поотделно. Някои направили бара си така, че посетителите да си говорят с кратки фрази като "Ей, брато", "Сипи едно", "Скивай това" и разбира се - "Е*и си м*та". Други пък позволили по-дълги фрази, картинки, а по-късно - и видео, което направило общуването още по-цветисто.

Във виртуалните барове взели да слагат дартс и билярд, и хората взели да се трупат. И като всеки бизнес, сложили на входа една табела с правила, които посетителите са длъжни да спазват, за да бъдат допуснати. С които те, щат нещат се съгласявали, защото всичките им познати вече били вътре и не искали да се чувстват разделени от тях. Собствениците видели, че работата потръгва, и взели да пробутват агенти, които да ти привлекат вниманието и да ти продадат нещо. Защото, нали барът трябва да се поддържа? Пък и някое Ферари никога не е излишно... Освен това, за да подсилят интереса, взели да подреждат масите така, че да виждаш определени хора повече и по-рано от останалите.

Както в реалните барове, обстановката била непринудена и пиперливите изрази не били рядкост. Имало и виртуални сбивания, но това само подсилвало интереса. По някое време, държавата се загрижила за безопасността на децата във виртуалното пространство, поради което достъпът им (до 13 годишна възраст) в бара бил забранен. Различни барове се появявали и изчезвали, но общото било, че хората винаги се събирали на едно място и предпочитали да остават там заради своите приятели, и така баровете ставали все по-големи и на практика останали единиците най-големи от тях. Това оставило на практика хората без избор (да си в бара или да не си, не е такъв).

А барманите постоянно били там. И чували всеки разговор, виждали всяка снимка и видео, което хората си споделят. Следяли, а срещу заплащане споделяли информацията и с други. И така се намерили хитреци, които започнали да предлагат на потребителите питието в брандирана чаша или рекламна подложка. Различни за всеки човек. Такива, че със сигурност да му харесат и да го убедят в нещо - я да си купи нещо, я да гласува "правилно". Това дало възможност да се случат събиия, невъзможни на пръв поглед. Естествено, това се разчуло и настанал световен скандал. Собствениците на барове били викани в парламентите на най-големите държави и съюзи, и принудени да обещаят, че ще се борят срещу това. И започнала една борба...

След като им развързали официално ръцете, вече нямало какво да спре тези бармани-барони. И те се захванали да моделират света по своите желания. Защото, нали не са държави, в отношенията си с потребителите нямали задължение да спазват Конституция или човешки права, а само Договора с който купували техните души. Започнали с най-неприятните индивиди и групи, които нямало кой да защити. Те били посочвани от не много големи, но ужасно гласовити групи хора, които скоро видяли в това удобен начин да заглушат гласовете на инакомислещите. Естествено, не всяка група можела да го постигне - трябвало да умее да играе по тънката струна на пристрастията (и портфейла) на бароните от слънчевия западен щат.

И се завихрило едно чистене - след най-неприятните дошли не толкова неприятни, но мислещи различно, и се стигнало дори до обикновените потребители, позволяващи си да изразят съмнение в "правилността" на налаганата (партийна) линия. Не били пощадени университетски преподаватели и известни личности - развихрил се тотален лов на вещици. Колкото по-влиятелен бил един човек, толкова по-вероятно било да бъде ударен, дори и за най-малкото "прегрешение". Наложен бил нов език, който да отличава политически коректните от останалата маса, и хората започнали да го възприемат за да не попаднат под ударите на "войните на социалната справедливост".

Но тъй като барът все пак бил виртуален, съществуването му зависело от властта в реалния свят. Съответно, някои потребители били "по-равни" от други и не били закачани дори и да го заслужават. Не щеш ли, намерил се един VIP, който не желаел да се съобразява с тях, даже си позволявал да прави същото, което и те - манипулирал огромен брой последователи, които слушали само него. И бароните не можели да спрат нито него, нито последователите му - ако ги блокирали, те си правели алтернативни частни партита. И така до преди няколко дни, когато бароните се събрали и му организирали вартоломеева нощ - изхвърлили от бара него и най-верните му последователи завинаги, след което разтурили и алтернативната им седянка. The End.

Ta - в светлината на тази аналогия, има ли право баронът, собственик на виртуален бар, в който вероятно ти не би влязъл въобще, ако имаше друг реалистичен вариант за социална комуникация в такъв мащаб, да ти забрани достъпа въз основа на правила, определени еднолично от него, без какъвто и да е обществен контрол, които даже не си нарушил - той не твърди това, а че можело приятелите ти в бара да разтълкуват неправилно думите ти и да вдигнат революция? Както уточнихме, деца под 13 няма в картинката, "лъжата" всъщност е изказване на лично мнение, което явно е такова, и няма призиви за насилие или друго нарушение на официалните правила, а изгонването е следствие на предположенията за бъдещи действия на трети лица."Minority Report" отвсякъде. Независимо, че не попада под пряката формулировка на свобода на словото според първата поправка на Конституцията на САЩ, независимо че по силата на общите си условия социалните мрежи имат право да правят каквото си искат (естествено - те са си ги писали), независимо от това, че Тръмп не е образец за подражание, извършеното спрямо него, останалите блокирани и спряната мрежа Parler, е огромна несправедливост. И това, че тя може да се случи в рамките на закона е още по-отвратително.