×

Грешка

Could not load feed: http://www.miroivanov.com/feeds/posts/default

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

От доста дълго време си задавам въпроса: "Светът не е наред, какъв искам да бъде?" С годините и съпътстващото ги умствено "съзряване" откривах различни отговори - перфектно технологично общество вдъхновено от любовта ми към НФ; справедлива демокрация, пожелана в приповдигнатото настроение и надежди след падането на Тодор Живков; безбрежно море на неограничените възможности, в което можеш да постигнеш всичко със собствени сили; ресурсно-базирана технокрация; пряка демокрация...

Всеки преминава през това. Дори и за малко. Всеки лелее своя идеален свят в който да живее. Но вместо него, получаваме колективната еманация на всичко най-лошо родено от болните мозъци на шайка социопатични кукловоди. Осъзнавайки това, всеки прави своя избор - дали да се приспособи към това ненормално общество, или да търси начин да го промени.

До тук - добре. Ако познаваме добре настоящето и имаме предпочитан вариант за бъдещето, имаме двете основни точки, между които да се движим - да ги наречем "А" и "Б". Много малко обаче се говори за това, как би станало възможно въобще да се придвижим в някаква посока, камо ли в желаната. Положението е като в баснята за орела, рака и щуката, само че животните сме много повече, а и някои разполагат с голяма сила/власт, с която дърпат обществото ни в желаната от тях посока.

При това положение, първото и най-важно условие е, да намерим общата посока на промяната и да обединим усилията си около нея, защото само така можем да дадем сериозен отпор и да надделеем над икономическите и политически интереси, чиято жертва е България от много години. Крайно време е да разберем, че надписът "Обединението прави силата" не е поставен над входа на Народното Събрание заради тези вътре, а за да напомня на нас, отвън, какво е необходимо за да успеем.

Вторият въпрос е "Как точно да постигнем промяната?". От историята познаваме два основни варианта - еволюционен и революционен. Вторият е опитван значително по-често, с променлив успех. Предпочитан е вероятно защото дава възможност за постигане на някакви резултати в обозрими от гледна точка на продължителността на човешкия живот срокове. Но хубавите неща не стават бързо. Английска ливада се правела лесно - засяваш тревата и после само я поливаш, плевиш и косиш. И така - 400 години. Японците пък засаждат дърветата така, че след 100 години паркът да е красив. За качествата на отлежалите спиртни напитки мисля, че няма нужда да обяснявам.

Еволюцията се е доказала като устойчив метод на развитие. За да успееш в нея е достатъчно да имаш цел и нетоклонно да се стремиш към нея, независимо колко малки или големи стъпки правиш. И да продължаваш, неотклонно, докато я постигнеш. Трудно е, бавно е, може и да не доживеем да видим резултата (съвсем по библейски), но едно е сигурно - докато чакаме да се случи чудо, винаги някой друг ще се възползва. И вместо чудо, ще получим чудовищни недоразумения като всички политици от последните години.

От там нататък, щом няма да сменяме системата за един ден (или нощ), остава вариантът да и наложим волята си. Протестите и свалянето на провалящите се политически партии от власт върши работа до някъде, но е пасивен коригиращ инструмент. Те не позволяват активно участие в правлението на държавата и съответно налагането на определени промени. За целта е необходима формална организация, като единствената работеща такава съгласно действащите в момента закони е политическата партия. Партия, нямаща нищо общо с настоящите корпоративни и корумпирани структури, способна да представлява и обединява членовете си отвъд шаблоните на "ляво" и "дясно", както и всякакви други разделения - по религиозен, етнически или интелектуален признак.

Преди да променим обществото и държавата, трябва да се научим да общуваме и постигаме съгласие в рамките на една организация. Чак когато успеем с това и станем достатъчно на брой, можем да мислим за по-генералните промени. Ако се замислите, ще установите че всяка една партия прилага вътрешния си модел при управление на държавата. Вождистките организации водят до еднолично управление, а мафиотските организации на икономическите кръгове - до всеобщо (макар и разпределено) крадене. Ако вътрешната организация на партията е демократична и представителността и е достатъчно висока (това няма да е трудно при алтернативите), този модел на управление би могъл да се пренесе автоматично на държавно ниво, дори и да не се променя системата като цяло.

Понастоящем, аз не виждам партия, стремяща се и способна да извърши такива промени. Но ако не гласувам, давам възможност на нелегитимните и корумпирани политически сили, с помощта на манипулации и безпросветните ни сънародници, продаващи бъдещето си срещу празни обещания или дребни суми, да определят и моята и на близките ми съдба. Затова, от тук нататък ще гласувам само за партия, отговаряща на моите интереси, дори и ако се наложи лично да я създам. Може да не съм певец или телевизионна звезда, но пък умея да поправям различни неща. А сега в България има нужда от много ремонти...

{flike}{plusone}

{fcomment}