Детайли

Публикувана на 14 Януари 2021

В настоящата ситуация виждам една специфична тенденция. Когато се повдигне неудобната тема за нарушени принципни човешки права, топката веднага се отбива в полето на закона. Но не трябва да се забравя, че Законът има освен буква и дух. И както казваше Кристиан Таков - "Пазете правото. Включително и от закона".

В отношенията между операторите и потребителите на социални мрежи има много проблеми. Ето някои от тях:

• по отношение на общите условия на "услугата", потребителите са в силно неравнопоставено положение. Те са принудени да приемат условия, които макар че се наричат "стандарти на общността" не са обществено обсъждани и одобрени, нито могат да бъдат променяни по желание на потребителите. Принудата възниква поради характера на услугата - социална комуникация, която според мен е не по-малко важна от електричеството и водата, и която налага изграждането на "социум", т.е. събиране на потребителите на едно "място".
• решенията дали в даден случай са спазени "стандартите на общността" се вземат непрозрачно, често автоматично, и потребителите имат от малка до никаква възможност да ги обжалват, и то пост-фактум. Това стана причина за епидемията от блокиране на профили, която беше зло когато ставаше дума за дисиденти, които бяха "добри", но се превърна в добро когато става дума за политическия ни противник. Двоен стандарт по учебник.
• социалната мрежа всъщност е съвкупността на създаваното от потребителите съдържание. Тъй-наречените ѝ "собственици" осигуряват техническата инфраструктура и програмно осигуряване правещи споделянето му възможно, което обаче отново се финансира от реклами, приходите от които зависят от популярността на потребителското съдържание. При това положение, налице е парадоксът че собственик на творението не е неговия създател, а този който може да го унищожи.
• при условията на естествен монопол, за какъвто считам социалните мрежи, отношенията "доставчик" - "потребител" не могат да останат на чисто търговска основа. Това е многократно доказвано на практика във всяка една индустрия в историята. Това означава, че дори и при частна собствеост на компаниите-доставчици, държавата е длъжна: или да въведе регулации в защита правата на потребителите; или да разбие компаниите за да осигури действаща конкуренция.
• по отношение на "възможността" да се преместиш към друг "доставчик", ако условията не ти харесват, нека ти дам един пример: Собственикът на заведението/МОЛа/спортния клуб отказва да ти предоставя услугите си. Не е дискриминация, защото не е заради някакъв признак, просто не те харесва. Не е и "цензура", защото заведения/МОЛ-ове/клубове - колкото щеш. Компанията ти обаче е от 500 или повече (милиони) човека, които са избрали това място защото им е най-удобно или го предпочитат заради нещо друго. Да, ти можеш да отидеш другаде, но едва ли приятелите ти ще те последват. Никой не бива да бъде откъсван по този начин от социалната си среда, нещо което мнозина са изпитали лично.
• социалните мрежи от доста време не са просто търговска услуга. Те са основата на информационното общество и като такава следва да предвиждат защита на индивида от властта, аналогична на тази предвидена в законите и Конституцията в реалния свят. И докато държавата е създадена "by the people for the people", реалната власт в информационното общество са технологичните гиганти и те не са подчинени на този принцип. Еквивалентът им в реалния живот са компаниите за добив на ресурси в Африка.
• и последно - всяка от социалните мрежи предлага инструменти за блокиране достъпни за потребителя. При това положение, всички аргументи за "нахлуване" в тяхната територия нямат абсолютно никакво основание. Всеки би могъл да не получава съобщенията на хора, които не харесва. На практика обаче се случва точно обратното - огромни групи се прикачат точно към акаунтите на враговете си, след което започват да се оплакват от техните думи "в обществен интерес" и настояват те да бъдат блокирани така, че дори тези които желаят, да нямат достъп до тях. Да, това не е "цензура" в чист вид, защото не се налага от държавата, която все пак е подчинена на демократични принципи и контрол от страна на гражданите си. Това е "цензура" на тълпата, която се налага по същия начин, по който са горени "вещици" през средновековието.

Детайли

Публикувана на 13 Януари 2021

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Във връзка с блокиранията на профили и цели мрежи през последните дни, получих следния въпрос: "Ти трябва ли да имаш правото да изгониш гост, който е започнал да псува пред децата ти и да изказва намерение да те бие, или трябва да нямаш това право?" Краткият (TL;DR) отговор е - напълно погрешна аналогия. Пълният излезе дълъг, ето го отдолу.

Прочети още...

Детайли

Публикувана на 06 Март 2019

2019-03-06 (Фейсбук): "Maria Spirova Това, с което Leave спечелиха, беше фразата "Take Back Control". Това писмо на Макрон подкрепя напълно това послание. Сега и пет референдума да има, резултатът - убеден съм - ще е все същия. Жалко.

Разбирам как изглеждат нещата за теб, но се опитвам да вникна в начина на мислене на гласувалите за Brexit. Според мен, "take back control" далеч не се отнася само за границата. Този лозунг активира и много традиционно негласуващи, които смятат че от тях нищо не зависи. Те го приемат като акт, с който поне малко си възвръщат контрол върху живота си, независимо от последствията.

Което е положително, защото да вземаш самостоятелни решения и да си носиш последствията е част от зрелостта. Това поведение е характерно за децата, страдащи от липса на внимание - те са готови на всичко, само и само родителите им да им обърнат внимание, дори и да е за да ги накажат. При тийнейджърите пък, конфронтацията с авторитета е форма на еманципация от него.

Така че, разглеждайки отношенията между хората и правителството от тази гледна точка, поведението им е напълно обяснимо. Като граждани, хората сме деца в различни степени на зрялост. И ако искаме ефектът от практикуване на демокрацията да е смислен, а не "Повелителят на мухите", трябва да се положат изключителни усилия за отглеждането и възпитанието на преобладаващо мнозинство зрели, мислещи граждани, които да се противопоставят успешно на аберентни явления като популизма и национализма и така да гарантира запазването на демокрацията и ценностите на хуманизма.

А това изисква участие. Не просто на едни избори, а през цялото време! И всичко това важи колкото за ЕС и Великобритания, толкова и за "Да, България". Нещо, което от самото начало се опитвам да обясня, но уви - няма кой да чуе. Алтернативата е все по-голямо капсулиране и ограничаване на достъпа на обикновените хора до вземането на решения, поради непредвидимия резултат, което ще ги отчуждава все повече и ще убива усещането им, че са част от системата. Точно такива признаци забелязвам в изказванията на Туск, които коментирах, това е ефектът от бюрокрацията в ЕС - отдалечава още повече, с още едно ниво, обикновените хора от вземането на решения, от които зависи всеки аспект на живота им. Затова е очаквано, много хора да не го желаят, въпреки всички ползи на големия съюз. Затова и на този етап по-силното обединение на Европа според мен няма да успее - защото не решава този проблем, а го задълбочава. Единственият начин, по който би могло да успее, би било премахването на националните парламенти и правителства за сметка на пан-Европейски такива. И приравняването на националните с местните власти. Колко хора биха приели такъв вариант в момента, как мислиш?

Според мен това е и причината пряката демокрация да работи толкова добре в Швейцария. Защото там тя е инструмент на управлението на всички нива. И се практикува от достатъчно дълго, така че хората са "узрели" за нея. За Европа има само два възможни пътя - швейцарския, въпреки всички премеждия, или съветския.

А швейцарският изисква да изтърпим толкова Brexit-а, колкото е необходимо на хората да се осъзнаят.

Детайли

Публикувана на 06 Март 2019

По повод на https://www.elysee.fr/emmanuel-macron/2019/03/04/za-evropeisko-obnovlenie.bg

2019-03-05 (Фейсбук) "Тази реч е ужасна! По-малко свобода за сметка на "сигурност", много повече бюрокрация и държавен контрол... Оруел сигурно се обръща в гроба си - Франция строи "ингсоц"-а, а Великобритания се дърпа!" (б.а. не било "реч", а обръщение)

Детайли

Публикувана на 20 Юли 2017

Потребителски рейтинг: 5 / 5

С тежест на сърцето, трябва да отбележа, че огромната част от българите са глупави, алчни и егоистични. Конкретният повод е без значение, констатацията е плод на дългогодишно трупани впечатления, достигнали до точката на пречупване. Огледайте се. Извън средата на обичайните си контакти. Защото тя ни създава погрешно впечатление, а всъщност далеч не е представителна извадка. Не бързайте да оспорвате виждането ми - всеки върви по свой път и може да стигне до едни и същи изводи по различно време, или пък не.

Прочети още...

Детайли

Публикувана на 15 Ноември 2013

Потребителски рейтинг: 5 / 5

От доста дълго време си задавам въпроса: "Светът не е наред, какъв искам да бъде?" С годините и съпътстващото ги умствено "съзряване" откривах различни отговори - перфектно технологично общество вдъхновено от любовта ми към НФ; справедлива демокрация, пожелана в приповдигнатото настроение и надежди след падането на Тодор Живков; безбрежно море на неограничените възможности, в което можеш да постигнеш всичко със собствени сили; ресурсно-базирана технокрация; пряка демокрация...

Прочети още...