Печат

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Покрай учредяването на "Да, България" се натъкнах на парадокса, с който се сблъскват потенциалните членове на новата партия. Ето как протече процесът в този случай, от моята гледна точка на симпатизант, проблемите които забелязвам, както и вижданията ми как да бъдат избегнати те:

Какви са проблемите, които виждам в тази процедура? Ето ги:

  1. Закритата дейност на ИК. Това не даде възможност за предварително, по-широко и по-детайлно обсъждане на проектите за учредителна декларация, организация на партията и устав. Което от своя страна е предпоставка за по-голямо разминаване с вижданията на симпатизантите и по-малка степен на успокояване на съмненията им и превръщането им в членове.
  2. Пренебрегване важността на устава на партията заради бързането за участие в следващите избори. Всички сме наясно, че поставените цели няма да бъдат постигнати в кратки срокове. А уставът на партията ще определя работата и вероятно през цялото и съществуване.
  3. Избор на хора в управлението на партията без достатъчна възможност за тяхното опознаване от страна на членовете. Това фаворизира по-известните личности и членове на ИК, за сметка на по-непознатите и учредителите присъединили се на УС.
  4. И последно, но не по важност - избраната форма на управление на партията. Класическата представителна демокрация дава твърде голяма власт на избраните ръководители, което на практика превръща организацията в "партията на Х". А това е основната предпоставка за политическата корупция, срещу която ще се борим. Засега нямам причина да се съмнявам в повечето от учредителите, но според мен е недопустимо изпълнението на поставените цели да зависи изцяло от личните качества на малка група хора, без реална възможност за контрол.

А ето как според мен би трябвало да се подходи към създаването на една нова партия;