×

Грешка

Could not load feed: http://www.miroivanov.com/feeds/posts/default

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Покрай учредяването на "Да, България" се натъкнах на парадокса, с който се сблъскват потенциалните членове на новата партия. Ето как протече процесът в този случай, от моята гледна точка на симпатизант, проблемите които забелязвам, както и вижданията ми как да бъдат избегнати те:

  • След обявеното от Христо Иванов намерение за създаването на новата партия, инициативен комитет (ИК) изготвя и публикува учредителна декларация - до тук, добре.
  • Пак ИК изготвя и публикува проект за устав, който да бъде приет при учредяването. Проектът не е обсъждан публично, въпреки изразеното от симпатизанти (поне аз) желание за това. Публикуването на проекта е 3 дни преди учредяването, което оставя твърде кратко време за запознаване с него и изготвяне на предложения за промени.
  • Учредяването беше насрочено, като бяха изпратени покани на симпатизантите, заедно с декларация за членство, в която се декларират волята за членство в партията и други изисквания.
  • Поканата и декларацията бяха задължително изискване за присъствие на учредителното събрание (УС).
  • На място, при приемане на учредителите, те бяха записвани направо за членове, преди началото на самото УС. Нямаше възможност за участие в УС без да бъдеш записан за член.
  • В началото на УС, по предложение неясно от кого (най-вероятно на ИК), бяха избрани водещ и мандатна комисия. Предложенията не бяха предварително оповестени, нито кандидатите - представени.
  • По време на УС, бяха обсъждани предварително направените предложения за промени в устава, които обаче не бяха предварително оповестени и се четяха в зала. Очаквано, само предложенията на по-известните членове на ИК бяха приети, а останалите - не.
  • След приемането на устава бяха избрани председател и членове на органите на партията, пак без предварително обявени кандидатури. Логично, бяха избрани основно членовете на ИК и популярни личности.

Какви са проблемите, които виждам в тази процедура? Ето ги:

  1. Закритата дейност на ИК. Това не даде възможност за предварително, по-широко и по-детайлно обсъждане на проектите за учредителна декларация, организация на партията и устав. Което от своя страна е предпоставка за по-голямо разминаване с вижданията на симпатизантите и по-малка степен на успокояване на съмненията им и превръщането им в членове.
  2. Пренебрегване важността на устава на партията заради бързането за участие в следващите избори. Всички сме наясно, че поставените цели няма да бъдат постигнати в кратки срокове. А уставът на партията ще определя работата и вероятно през цялото и съществуване.
  3. Избор на хора в управлението на партията без достатъчна възможност за тяхното опознаване от страна на членовете. Това фаворизира по-известните личности и членове на ИК, за сметка на по-непознатите и учредителите присъединили се на УС.
  4. И последно, но не по важност - избраната форма на управление на партията. Класическата представителна демокрация дава твърде голяма власт на избраните ръководители, което на практика превръща организацията в "партията на Х". А това е основната предпоставка за политическата корупция, срещу която ще се борим. Засега нямам причина да се съмнявам в повечето от учредителите, но според мен е недопустимо изпълнението на поставените цели да зависи изцяло от личните качества на малка група хора, без реална възможност за контрол.

А ето как според мен би трябвало да се подходи към създаването на една нова партия;

  • Отворен инициативен комитет. Свободното присъединяване или отпадане на хора в процеса на формулиране на новата партия дава възможност за по-добра стиковка на идеите, които ще залегнат в основата и.
  • Отворено обсъждане и приемане на учредителните документи. Така ще стане възможно по-точното избистряне на основните идеи и принципи, както и степента на индивидуална поддръжка. В хода на дискусията ще бъде възможно и да се проявят пред симпатизантите основните хора и техните идеи, което е добра основа за бъдещото доверие към тях.
  • Една основна цел - партията да изпълнява точно и вярно предназначението си - да представлява волята на членовете си навсякъде, където това е необходимо. Партията трябва да е инструмент, а не ръководител на членовете си. В тази връзка, всички конкретни цели и политики следва да бъдат определяни текущо от членовете и.
  • Основен принцип - "agree to disagree", или единство в различието. В група хора винаги ще има различия на гледните точки. Винаги трябва да се уважават тези различия и да се търси общото, вместо механично да се налага волята на мнозинството. Това означава отчитане и представяне на различните позиции при участие в други колективни органи.
  • Максимално широка база при взимане на решения. Динамични делегати вместо дългосрочни представители. Това е гаранция за независимост на решенията и предпоставка срещу възникването на корупция.
  • Пълна откритост на вземането на решения и дейността. Там, където няма тайни, не могат да се създадат напрежения и да се предизвика разцепление.