Това, което изключително много липсва на сегашните политически организации е механизъм по който те да носят отговорност пред членовете си за дейността си. Контролните функции обикновено се делегират на някакъв орган, съставен от избрани представители. Така изниква нерешимият въпрос: "Кой ще контролира контролиращите?".

Липсата на ефективен контрол е това, което превръща една политическа организация от демократична в ръководена еднолично или от клика форма, обслужваща съответните частни интереси. Наличието единствено на формации от такъв тип в политическото пространство ефективно възпрепятства контрола на избирателите над властта като цяло.

Друг аспект на контрола е, че той не бива да се ограничава само до формалното спазване на вътрешните правила на организацията. Няма система от правила, която да описва напълно всички възможности. Контролът е обратната връзка, която да реагира на конкретните случаи, и ако се налага - да инициира промяна в действащите правила.

Основна предпоставка за качествения контрол е наличието на пълна и точна информация за дейността на организацията. Това налага дейността и да е организирана по такъв начин, че всяко решение или действие да оставя задължително следа, която да не може да бъде скривана или модифицирана. Достъпът до нея също трябва да бъде максимално широк, за да бъде най-вероятно да бъдат забелязани евентуални нередности.

За ефективното действие на контрола е важно и забелязаните нередности да могат да бъдат поставяни на разглеждане и обсъждане от всеки заинтересован - така няма да се стигне до ситуация, аналогична на невъзможността да се сезира Конституционния съд за нарушения на Конституцията, без това да бъде подкрепено от определен брой депутати - което им дава възможности самите те да не я спазват.

Обратно към ЗАДАЧАТА

{flike}{fshare}{plusone}

{fcomment}