Както имахме възможност да се убедим на собствен гръб през последните години, представителната демокрация създаде твърде голяма дистанция между суверена (гражданите) и властта. В същото време пряката демокрация изисква значителни ресурси и на практика не се прилага, а и законът силно ограничава възможностите и - както като прагове за иницииране, така и като възможности за изразяване.

От гледна точка на хората упражняващи демократичното си право, също има различни възможности и предпочитания как да става това. Този избор също е част от демокрацията и не бива да бъде ограничаван. Това изисква създаването на гъвкава система на представителност, допускаща участие при взимане на решенията пряко и чрез избран представител. Представянето трябва да може да се променя по всяко време, и по отделни теми и въпроси, като това реализира правото на контрол от представяния върху представляващия го, което толкова ни липсва.

Друга особеност е, че при представителство в колективни органи е недопустимо гласуването "като един". Представляваните никога не подкрепят дадено решение на 100%, и когато представляващите ги гласуват единодушно, изкривяват баланса на силите при крайното решение. Гласуване на представителите, пропорционално на позициите на представляваните, би дало възможност за формиране на динамично мнозинство по определени въпроси, различно от съотношението на броя представители на отделните политически сили.

Обратно към ЗАДАЧАТА

{flike}{fshare}{plusone}

{fcomment}