Вероятно най-големият проблем на политическата ни система в момента е липсата и на представителност. Огромна част от хората не намират политическа партия, която да подкрепят и упълномощят да участва в управлението на държавата от тяхно име. При това положение те или не гласуват, или избират най-малкото зло, което ги лишава от полагащото им се по право представителство. Тези които си имат фаворит, гласуват за него. Но поради липсата на средства за контрол върху избраниците си, тези хора също получават ролята на пасивни наблюдатели.
Като се вземат предвид и потенциално голямото количество "мъртви души" в избирателните списъци, както и начинът, по който се разпределят депутатските места, в крайна сметка се получава така, че с подкрепата на около една четвърт от избирателите, биват назначени стотина марионетки, избрани и ръководени от един или няколко човека, работещи в интерес на олигарсите, чиито пари всъщност са направили възможно това поначало да се случи.
Това превръща демократичната система във фарс, който не можем повече да търпим.
Доколкото невъзможността да припознаем дадена партия се дължи на несходство във вижданията за бъдещето на България, можем да се надяваме и да чакаме политическите инженери да сътворят проект, който да отговори на очакванията на достатъчно голяма група хора. Опити за това (все неуспешни) наблюдаваме постоянно. Толкова ли не могат да намерят точната рецепта?
Това не е основната причина за неуспехите. Колкото и добре да е формулирано посланието им, всички политически проекти досега страдат от едни и същи пороци - силно централизирана йерархична командна структура и липса на обратна връзка от поддръжниците. Такава организация естествено представлява позицията на ръководителите и архитектите си, но не и на симпатизантите си.
За да се гарантира представителността на организацията, трябва да са изпълнени следните условия:
- Прецизност - организацията да отразява пропорционално всички позиции на членовете си, а не само преобладаващата. Пример за това са анкетите с възможност за добавяне на възможни отговори и избор на повече от един от тях. Друга възможност за това е степенуването на отговорите. Освен "да" и "не", можа да се въведат "пас" (не мога да преценя, имам нужда от повече информация) и "блок" (в никакъв случай не мога да приема, дори и да се наложи да напусна организацията), познати ни от генералните асамблеи на движението "Окупирай".
- Обективност - организацията да отразява пряко, а не чрез представител(и) позицията на членовете си. Няма човек или малка група от хора, способни съвсем пълно и точно да изразят волята на голяма група хора. Опитът това да бъде направено неизбежно води до загуба на представителност и разцепление, на което често сме били свидетели. В този смисъл, организацията не може да има други ръководни и представителни органи, освен общото събрание на членовете.
- Откритост - всички позиции, решения и действия да са явни за да подлежат на контрол. Това е единственият сигурен начин да се гарантира изпълнението на всички останали условия. Това, също така, би било и най-силния аргумент, че организацията е различна от всички останали партии досега и заслужава доверие.
- Диалогичност - организацията да отговаря на поставените въпроси, независимо дали от неин член или отвън. Избягването на неудобните въпроси е най-арогантната форма на поведение, за съжаление характерна за нашите политици.
- Актуалност - организацията да излиза със становища по актуални събития, определени от членовете като важни
- Достоверност - системата за отчитане мнението на членовете да не позволява измами и манипулации. Не трябва да има никакви съмнения в резултатите от гласуванията.
- Динамичност - организацията да отразява позицията на членовете си към текущия момент. Всеки човек може да промени мнението си под влияние на допълнителна информация или факти, които е получил.
Вероятно списъкът не е пълен. Но едно е ясно - никоя организация, неспазваща горните изисквания, няма право да претендира, че говори от името на всички свои членове.
{flike}{plusone}
{fcomment}
