Потребителски рейтинг: 0 / 5

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Какъв тип организация е необходима за изпълнение на поставената задача?

За да отговорим на този въпрос, трябва да изброим функциите, които се очаква тя да изпълнява, и да проверим каква организация би могла да ги изпълнява съгласно действащите закони. Ето ги:

  1. (и най-важна) Да представлява членовете си в държавното управление
  2. Да е юридическо лице, което да оперира от името на членовете си

Обратно към ЗАДАЧАТА

Да представлява членовете си в държавното управление.

Съгласно Конституцията на РБ, чл.1 (2), при нормални обстоятелства, властта на народа се осъществява по два начина;

  • непосредствено

    Съгласно Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, това става чрез:

    1. референдум - на национално и местно ниво;

      Национален референдум може да бъде иницииран от:

      • не по-малко от една пета от народните представители;
      • Президента на републиката;
      • Министерски съвет;
      • не по-малко от една пета от общинските съвети в страната;
      • инициативен комитет на граждани с избирателни права, събрал не по-малко от 200 000 подписа на граждани с избирателни права.

      Местен референдум може да бъде иницииран от:

      • поне една пета от общинските съветници, но не по-малко от трима;
      • кмета на общината, съответно кмета на кметството или района;
      • инициативен комитет с подписите на не по-малко от една двадесета от гражданите с избирателни права, които имат постоянен адрес на територията на съответната община, район или кметство към момента на вписване на предложението в регистъра.

      От изброените възможности, голяма част са непреки, защото изискват участието на някоя от властите, за да бъдат реализирани. Организирането на подписка от инициативен комитет на граждани не изисква наличието на вече съществуваща организация.

    2. гражданска инициатива - на национално, европейско и местно ниво;

      Национална гражданска инициатива се организира по решение на събрание на не по-малко от 50 граждани с избирателни права.

      Местната гражданска инициатива се организира по решение на събрание на не по-малко от 50 граждани с избирателни права, с постоянен или настоящ адрес на територията на съответната община, район, кметство или населено място.

      И двата вида инициативи не изискват наличието на вече съществуваща организация.

    3. европейска гражданска инициатива - като 2;

      Европейска ГИ може да бъде инициирана от (съгласно Регламент (ЕС) № 211/2011) граждански комитет, съставен от физически лица (организатори), произхождащи най-малко от седем различни държави-членки на ЕС. Не се изисква наличието на вече съществуваща организация.

    4. общо събрание на населението - на местно ниво;

      Общо събрание на населението се свиква:

      • по инициатива на кмета на общината;
      • с решение на общинския съвет;
      • по искане на най-малко една петдесета, но не по-малко от 20 граждани с избирателни права с постоянен или настоящ адрес на територията на общината, района, кметството, населеното място или квартала към момента на формулиране на искането. В този случай, инициативата с подписка за свикване на общо събрание на населението се организира от инициативен комитет на граждани, състоящ се от трима до 9 членове, включително председател.

      Тук отново виждаме преобладаващо непреки възможности за иницииране, а подписката не изисква предварително съществуваща организация (освен инициативния комитет).

    Като цяло, прякото участие на гражданите е силно затруднено от един или няколко от следните фактори:

    • изискване инициативата да дойде от властта;
    • висок праг за реализация на инициативата;
    • силно ограничение на кръга въпроси, които могат да бъдат подлагани на обсъждане;
    • малка тежест на гражданските инициативи пред властта.
  • чрез органите, предвидени в Конституцията

    • Законодателна власт

      Народното събрание се избира съгласно Изборния кодекс. В него е предвидено участие в изборите на партии, коалиции от партии и инициативни комитети за издигане на независими кандидати (чл.76). От друга страна, Закон за политическите партии, чл.3, гласи: "Организации, които не са политически партии, не могат да участват в избори." Това оставя възможността участието на даден инициативен комитет да бъде оспорено на тази база.

    • Президент

      Избира се с пряко гласуване и съгласно Изборния кодекс. Отново могат да участват партии, коалиции от партии и инициативни комитети за издигане на независими кандидати. Отново съществува възможността за атака на участието на инициативен комитет.

    • Изпълнителна власт

      Министерският съвет се назначава от Народното събрание, по предложение на номинирания от Президента кандидат-премиер. Кандидатът се посочва от най-многобройната парламентарна група, след това от втората, след това от друга. В Конституцията няма дефиниция на парламентарна група, но под това се разбират народните представители от една партия или коалиция.

    • Съдебна власт

      Съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от Висшия съдебен съвет. Висшият съдебен съвет се състои от 25 членове. Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор са по право негови членове. Единадесет от членовете на Висшия съдебен съвет се избират от Народното събрание и единадесет - от органите на съдебната власт.

    Като цяло, законодателството е така оформено, че освен при единични кампании за определени каузи или хора, единствената работеща форма на представителство е политическата партия.

Като се има предвид силно ограничените възможности за пряко участие на гражданите в управлението, и фаворизирането на политическите партии спрямо гражданските инициативни комитети, може да се заключи, че сегашното законодателство налага необходимостта от регистрация на политическа партия за реализация на търсеното представителство.

Да е юридическо лице, което да оперира от името на членовете си

Юридическото лице дава възможност организацията да притежава имущество и да е самостоятелен носител на права и задължения.

Като се вземат в предвид всички изброени фактори, изводът е един. Колкото и да не ни харесва, ако искаме да бъдем представени и да можем да променим случващото се в България по законен път, налага се да си направим партия. Разбира се, не в традиционния, йерархичен смисъл, при който си избираме "водачи" и им се доверяваме да свършат работата вместо нас. Това е показало по много начини, че не работи.

Необходима ни е организация от нов тип, която да отговаря на изискванията на ЗАДАЧАТА, която формално да изпълнява законовите изисквания за политическа партия.

{flike}{plusone}

{fcomment}