Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна

Покрай учредяването на "Да, България" се натъкнах на парадокса, с който се сблъскват потенциалните членове на новата партия. Ето как протече процесът в този случай, от моята гледна точка на симпатизант, проблемите които забелязвам, както и вижданията ми как да бъдат избегнати те:

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна

За разлика от съществуващите в момента политически партии, новата организация трябва да бъде напълно открита. Открита в смисъл публичност на всички аспекти от дейността и свободен достъп за участие на външни лица и организации в обсъждането на всички въпроси, но без право на глас при взимане на решения. Това носи следните ползи:

Потребителски рейтинг: 0 / 5

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна

Истинската демокрация предполага развни права на всички при взимане на решения. За да се осъществи това в рамките на организацията, тя трябва да дава равни възможности за участие на всички желаещи. Единственото допустимо ограничение може да бъде приемането на основния набор от правила, заложени при създаването и. Недопустими са всички форми на дискриминация.

Потребителски рейтинг: 0 / 5

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна

Това, което изключително много липсва на сегашните политически организации е механизъм по който те да носят отговорност пред членовете си за дейността си. Контролните функции обикновено се делегират на някакъв орган, съставен от избрани представители. Така изниква нерешимият въпрос: "Кой ще контролира контролиращите?".

Потребителски рейтинг: 0 / 5

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна

Както имахме възможност да се убедим на собствен гръб през последните години, представителната демокрация създаде твърде голяма дистанция между суверена (гражданите) и властта. В същото време пряката демокрация изисква значителни ресурси и на практика не се прилага, а и законът силно ограничава възможностите и - както като прагове за иницииране, така и като възможности за изразяване.

Потребителски рейтинг: 0 / 5

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна

Устойчивостта на принуда означава, решенията и действията на организацията да не могат да бъдат насилствено повлияни. Това може да се постигне по два пътя - като се защити организацията срещу прилагането на принуда спрямо нея, или чрез построяването и по такъв начин, че да няма къде (спрямо кого) да бъде приложена принудата.

Потребителски рейтинг: 0 / 5

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна

"Корупция (на латински: corrumpo – развалям, развращавам, подкупвам) в най-общ смисъл е злоупотребата с обществена служба за лично облагодетелстване или, по-конкретно - поведение на длъжностни лица, чрез което те или техни близки се облагодетелстват неправомерно и незаконно, като злоупотребяват с поверената им власт. Всички форми на управление са уязвими за корупцията, като степента варира значително от дребно използване на влияние за извършване на услуги до институционализирано рушветчийство и отвъд него. Крайната точка на корупцията е клептокрацията, при която дори външните претенции за почтеност са изоставени."

Уикипедия, http://bg.wikipedia.org/wiki/Корупция