Сноудън, Манинг и Асанж са част от едно Интернет поколение, което разбира, че прозрачността на правителствата и корпорациите е критична за контрола върху властта. Те вярват в силата на информацията и в правото на обществото да я знае. В интервю с Глен Грийнуолд от Гардиън, Сноудън описва как неговия мотив е бил “да информира обществеността за това, което се върши от тяхно име и какво се върши срещу тях.” Той се застъпва за участието на обикновените хора в процеса на вземане на решения, което той счита за жизненоважна част от демократичното общество, показвайки че политиките на националните агенции по сигурността, които той разобличи, би трябвало да бъдат определяни от обществото.
Това убеждение се споделя от неговите предшественици. Както Брадли Манинг, чиито действия пряко са вдъхновили Сноудън, написа в своя скандален чат с бившия хакер Адриан Ламо: “Аз искам хората да видят истината… независимо от това кои са… защото без информация, не можеш да вземаш информирани решения като общество.” Манинг потвърди това си убеждение още веднъж, когато свидетелства по време на процеса. След като призна, че той е източникът на най-голямото изтичане на секретни документи в историята, той отново говори за мотивите на действията си:
Вярвах, че ако широката общественост, особено Американската, има достъп до информацията … това може да предизвика национално обсъждане за ролята на военните и нашата външна политика като цяло.
Признавайки се за виновен в съзаклятие за проникване в компютрите на частната разузнавателна фирма Стратфор, компютъният магьосник Джеръми Хамънд заяви, че вярва в това, че “хората имат правото да знаят какво правят правителствата и корпорациите зад затворените врати.”
Барет Браун, журналист и директор на уеб сайта Project PM, който събира информация разкриваща действията на индустрията на кибер-разузнаването, отстоява подобна позиция. Браун сега е зад решетките, в очакване на възможна максимална присъда от 105 години за своето сърцато разследване на растящата индустрия на частните контрактори в разузнаването. В интервю с Майкъл Исиков от NBC, Браун описа “информационната свобода” като “ценността на съвременната епоха”. Той говори за това, как това вярване мотивира много кибер-активисти да предприемат гражданско неподчинение срещу тези от заемащите позиции във властта, които действат неетично.
Мотото на тези активисти е просто: неприкосновеност на личния живот на обществото, прозрачност за представителите на правителството и ръководителите на корпорациите. Точно тази загриженост за неприкосновеността и защитата на личната информация мотивира Сноудън да рискува свободата си и Андрю ‘Weev’ Ауерхаймър да разкрие пробива в сигурността в сървърите на AT&T. “Престъплението на Ауерхаймър не беше хакерство,” изяснява неговата позиция Наташа Ленърд от Salon. Тя обяснява, че Ауерхаймър “не е проникнал неправомерно в частен сървър. По-скоро, неговата присъда бе решена от това, кои данни са разрешени и кои - не, и кой определя това.” Въпреки че неговите действия не навреждат на никого, Ауерхаймър бе вкаран в затвора за това, че посочи пропуска на компанията да защити данните на потребителите си.
Тази обща тема за информационната свобода вдъхновява това ново поколение активисти. Тяхната борба срещу корумпираната система изисква от тях големи лични жертви; те биват затваряни, претърсвани на голо, подлагани на публични процеси, блокиране в транзитната зона на летища и ограничавани в посолството на Еквадор.
