Арестувани, преследвани и съдени на шумни процеси, съвременните "цифрови" непокорни — от Манинг и Асанж до Сноудън — продължават да казват истината за властта.

Снимка: WikiLeaks

Вулканичните разкрития на Едуард Сноудън за всеобхватното наблюдение от НАС на САЩ продължават вече три месеца. Вторичните трусове продължават да се усещат из целия сват. Когато Русия даде на Сноудън временно убежище, Белият дом изпадна в гняв и тревога.

Компютърният учен Надя Хенинджър твърди, че изнасянето на информация се превръща в "съвременното гражданско неподчинение". Покойният историк и активист Хауърд Зин описва акта на гражданско неподчинение като "преднамерено, разумно нарушение на закона с жизненоважна социална цел”. Той защитава тезата си, твърдейки, че такъв акт "става не само оправдан, но и необходим, когато е заплашено фундаментално човешко право и законните пътища са неадекватни за неговата защита”. Действията на Сноудън определено са гражданско неподчинение. Джон Люис, представител и ветеран водач на борбата за граждански права, наскоро отбеляза, че Сноудън “продължава традицията на гражданското неподчинение, разкривайки подробности от секретните програми на САЩ за наблюдение”.

Сноудън не е сам. През последните години, вълните на непокорство разкриха дълбочината на корупцията и злоупотребата с власт, характерни за тази глобална корпоративна система. Преди Сноудън, Брадли Манинг и Джеръми Хамънд разклатиха тенденцията към престъпно превишаване на правата в правителството на САЩ и неговите международни корпоративни и правителствени съюзници. Редник Брадли Манинг вдигна тревога за военните престъпления на САЩ, а активистът Джеръми Хамънд разкри функционирането на всепроникващото държавно наблюдение. Те поеха риск за да предупредят света за системния провал на представителното управление и тенденцията към изграждане на опасен корпоративен авторитаризъм.

След като Сноудън беше обвинен в шпионаж, основателят на WikiLeaks Джулиан Асанж призова за глобална инициатива в негова подкрепа:

Едуард Сноудън е един от нас. Брадли Манинг е един от нас. Те са млади, технически грамотни хора от поколението, което Барак Обама предаде. Те са поколението, което израсна с Интернет и беше оформено от нея….

Сноудън, Манинг и Асанж са част от едно Интернет поколение, което разбира, че прозрачността на правителствата и корпорациите е критична за контрола върху властта. Те вярват в силата на информацията и в правото на обществото да я знае. В интервю с Глен Грийнуолд от Гардиън, Сноудън описва как неговия мотив е бил “да информира обществеността за това, което се върши от тяхно име и какво се върши срещу тях.” Той се застъпва за участието на обикновените хора в процеса на вземане на решения, което той счита за жизненоважна част от демократичното общество, показвайки че политиките на националните агенции по сигурността, които той разобличи, би трябвало да бъдат определяни от обществото.

Това убеждение се споделя от неговите предшественици. Както Брадли Манинг, чиито действия пряко са вдъхновили Сноудън, написа в своя скандален чат с бившия хакер Адриан Ламо: “Аз искам хората да видят истината… независимо от това кои са… защото без информация, не можеш да вземаш информирани решения като общество.” Манинг потвърди това си убеждение още веднъж, когато свидетелства по време на процеса. След като призна, че той е източникът на най-голямото изтичане на секретни документи в историята, той отново говори за мотивите на действията си:

Вярвах, че ако широката общественост, особено Американската, има достъп до информацията … това може да предизвика национално обсъждане за ролята на военните и нашата външна политика като цяло.

Признавайки се за виновен в съзаклятие за проникване в компютрите на частната разузнавателна фирма Стратфор, компютъният магьосник Джеръми Хамънд заяви, че вярва в това, че “хората имат правото да знаят какво правят правителствата и корпорациите зад затворените врати.”

Барет Браун, журналист и директор на уеб сайта Project PM, който събира информация разкриваща действията на индустрията на кибер-разузнаването, отстоява подобна позиция. Браун сега е зад решетките, в очакване на възможна максимална присъда от 105 години за своето сърцато разследване на растящата индустрия на частните контрактори в разузнаването. В интервю с Майкъл Исиков от NBC, Браун описа “информационната свобода” като “ценността на съвременната епоха”. Той говори за това, как това вярване мотивира много кибер-активисти да предприемат гражданско неподчинение срещу тези от заемащите позиции във властта, които действат неетично.

Мотото на тези активисти е просто: неприкосновеност на личния живот на обществото, прозрачност за представителите на правителството и ръководителите на корпорациите. Точно тази загриженост за неприкосновеността и защитата на личната информация мотивира Сноудън да рискува свободата си и Андрю ‘Weev’ Ауерхаймър да разкрие пробива в сигурността в сървърите на AT&T. “Престъплението на Ауерхаймър не беше хакерство,” изяснява неговата позиция Наташа Ленърд от Salon. Тя обяснява, че Ауерхаймър “не е проникнал неправомерно в частен сървър. По-скоро, неговата присъда бе решена от това, кои данни са разрешени и кои - не, и кой определя това.” Въпреки че неговите действия не навреждат на никого, Ауерхаймър бе вкаран в затвора за това, че посочи пропуска на компанията да защити данните на потребителите си.

Тази обща тема за информационната свобода вдъхновява това ново поколение активисти. Тяхната борба срещу корумпираната система изисква от тях големи лични жертви; те биват затваряни, претърсвани на голо, подлагани на публични процеси, блокиране в транзитната зона на летища и ограничавани в посолството на Еквадор.

Визия за един нов свят

Тези "цифрови" непокорни говорят истината за властта. С помощта на новите цифрови медии, те разкриват дълбоката измама на една арогантна система, която позволява на правителствата и корпорациите да проникват в личния живот на хората, докато в същото време прикриват своите собствени неморални действия от обществото. Но това не е всичко: тези млади активисти носят в себе си визия за един нов свят и по-открито и справедливо общество. С публикуването на секретните файлове на NSA, Сноудън заявява, че действа в защита на това, което лелее:

Не желая да живея в свят, където всичко което казвам, правя, всеки с когото говоря, всяка проява на творчество, любов или приятелство, биват записвани. И това е нещо, което не желая да подкрепям, да изграждам, или в което да живея.

В своята комуникация, Манинг ни насочва към идеята за откритата дипломация, дефинирана в статия за Ню Йорк Таймс като “обратното на тайната дипломация, която се състои от непочтеното договаряне на съюзи, самото съществуване на които се крие от света.” Дискретно споменавайки публикуването на Cablegate, Манинг описва материала като "не-PR-версията на световните събития и кризи” и го нарича “открита дипломация”. По-късно, той отбелязва, че “информацията трябва да бъде свободна” тъй като тя “е обществено достояние” и споделя своите възгледи, твърдейки че ако информацията е свободно достъпна, никой не може да злоупотреби с нея: “това трябва да донесе полза на обществото.” Тук той показва своя копнеж за едно честно общество, в което има някаква форма на прозрачност за това, което лидерите вършат "на тъмно".

Това виждане за света е свързано с определени ценности, които са окуражавани от отворените структури на Интернет. За разлика от ерата на печатарската преса, когато информацията била централизирана, ерата на Интернет отглежда интерактивна и директна междуличностна форма на комуникация. Антропологът Пол Йорион отбелязва, че присъщата демократична природа на Интернет означава, че “няма йерархия и всеки може да се изразява свободно.”

Животът на починалия активист Аарон Шварц е пример за тези нови ценности, родени заедно с тази цифрова комуникационна среда. Шварц отстояваше човешкото право на свободан информация. Манифестът от 2008, на което той е съавтор, заявява че споделянето на информация е “морален императив” над приватизацията на познанието: “Ние трябва да вземаме информацията, независимо къде е съхранявана, да си правим копия и да ги споделяме със света. Ние трябва да вземем нещата, които не са с защитени интелектуални права и да ги добавяме към архива.” Шварц ни призовава да се сражаваме за “Свободен достъп”. Неговата вяра в свободата на свързване го вкарва в битката за премахване на прокарвания от Холивуд Stop Online Piracy Act (SOPA), закон който под маската на решение на проблема с нарушаването на интелектуалните права, всъщност заплашваше способността ни да комуникираме и споделяме свободно през Интернет.

Хамънд, който вярва в създаването на “армия, толкова силна, че няма да имаме нужда от оръжия”, воюва за същите възгледи като Шварц. След смъртта на Шварц, Хамънд написа в своето възпоменание:

Необходима ни е не реформа, а пълно преобразяване — не поправки, а премахване. Аарон е герой за мен, защото не чака хората с власт да възприемат визията му и да променят играта, а се зае да я промени лично, и го направи без страх от възможността да бъде обявен за престъпник и затворен от назадничавата правосъдна система.

Преди информацията, изнесена от Сноудън, Джулиан Асанж видя нарастващата сила, рушаща основите на Интернет и предупреди хората за шпионските мрежи, създавани от транснационалните корпоративни съюзници. В новата си книга, "Киберпънкове: Свободата и бъдещето на Интернет" (написана в съавторство с Анди Мюлер-Магун, Джеръми Цимерман и Якоб Апълбаум), Асанж показа как Интернет може да бъде използвана като инструмент както за освобождение, така и за поробване.

“Имало едно време, на място което не било нито тук, нито там, ние, конструкторите и гражданите на младата Интернет обсъждали бъдещето на своя нов свят”, пише Асанж в предговора. Пионерите на тази култура на Мрежата изглежда видяли присъщата за технологията на Интернет демократизираща сила и как нейната мощ, напълно освободена, може да промени съществуващите структури на собственост и управление. Основателят на WikiLeaks формулира визията на Киберпънка, група от активисти, открили потенциала на криптографията да донесе социални и политически промени:

Ние твърдим, че отношенията между хората ще бъдат оформени от нашия нов свят, и че същността на държавите, която се определя от това как хората обменят информация. икономически стойности и сила, също ще се промени. Ние видяхме, че обединяването на съществуващите държавни структури и Интернет създаде възможност за промяна на естеството на държавите. … Новият свят на Интернет, откъснат от стария свят на груби атоми, копнее за независимост.

Но Асанж става свидетел на това, как Интернет се движи в обратната на неговата визия посока, отбелязвайки че тя “бе превърната в най-опасния проводник на тоталитаризма, който някога сме виждали,” и всъщност е станала “заплаха за човешката цивилизация.” Асанж развива в статия за Guardian тезата, че контролът върху петролните ресурси е бил основен фактор, осигуряващ на някои страни геополитическа мощ и “войната за нефтопроводите” е ръководела света. Той твърди, че тази битка се е превърнала в “войната за информационните тръбопроводи: контрол над оптичните кабелни трасета, които се разпростират под моретата и на сушата.”

Сега ситуацията се ускорява. През последните години станахме свидетели на огромно нападение над свободата в Интернет. Силите, които искат да смачкат визията на това поколение, инфилтрира киберпространството. Битката започна.

Фронтът на цифровото освобождение

Тенденцията към централизиран контрол или ограничаване на информационния поток се превърна в антитеза на начина на живот, споделян от това поколение "цифрови" активисти. Ричард Сталман, който вдъхнови фигури като Асанж, също предупреди за схемата за наблюдение. Сталман, основател на Движението за Свободен Софтуер, препоръчва софтуер, който уважава свободата на потребителя, давайки му пълен контрол върху неговата технология. Той посочва разрастващата се битка между корпорациите и нарастващото количество хора, които вярват, че софтуерът и комуникациите трябва да са свободни от скрити средства за контрол.

Сталман освен това описва как този контрол се осъществява чрез форма на собственост, при която корпорациите и правителствата поробват потребителите чрез коварни средства като превръщането на клетъчния телефон в устройство за подслушване и проследяване и създаването на "задни вратички", позволяващи промяната на програми или целенасоченото инсталиране на зловреден софтуер без съгласието на потребителя.

В името на интелектуалните права, актът на споделяне в много случаи е превърнат в престъпление, макар че някои са намерили творчески начини за заобиколят ограничения на системата. Един от хората на фронта на цифровото освобождение е Готфрид Свартхолм Уарг, с прякор anakata, Шведски компютърен специалист и съосновател на BitTorrent сайта Пиратския залив, който подпомага прякото споделяне на файлове.

Подобна пионерска работа върши и Ким Дотком, Немско-Финландски Интернет предприемач, който създава базираната в Хонконг компания Megaupload, която позволява съхранението и прегледа на големи файлове. Такива действия биват атакувани по съдебен път от корпоративно-държавните информационни картели. Свартхолм Уарг бе обвинен за незаконно сваляне на материал с защитени интелектуални права и изпратен в затвора, а правителството на САЩ протегна прекалено далеч арогантната си имперска мощ в опит да затвори Megaupload и екстрадира Дотком.

Докато основателят на Пиратския залив е зад решетките, торент страницата продължава да се бори с цензурата. Сега се пуска променен Файърфокс, наречен PirateBrowser, който позволява на потребителите да заобикалят цензурата. След като историите за масовото шпиониране от NSA станаха публично достояние, Дотком обяви предстоящото пускане на криптирани приложение за защитени съобщения и и услуга за електронна поща. Той заяви, че може да изнесе тази услуга в Исландия, която е известен защитник на личната неприкосновеност и свободата на информацията.

Все повече хора се обединяват в защита на ценностите на Интернет поколението. През последните няколко години, онлайн-колективът Anonymous се превърна във вездесъщото лице на кибер-активизма. С тяхната добре известна маска на Гай Фоукс от филма "V като Vendetta", тази слабо свързана и децентрализирана мрежа действа когато и където нейния радар засече класическа злоупотреба с власт. Под маската се крие идея. Хактивистите от Anonymous са обединени от своето споделено чувство за справедливост и убеждението, че идеите са неунищожими. Многократно, колективът показва, че е защитник на подтиснатите и тези, които се опълчват на властимащите — били те арогантни държавни контрактори като Аарон Бар, религиозни организации като Сциентологията, неморални правителства като тези на Сирия и САЩ, или корпорации като PayPal и Mastercard.

Идеали от сърцето

Общата борба на тези млади хора ги сплотява, но истинския белег на това поколение е споделената визия за един свят с добродетели като споделяне, любов и творчество, които са подтиснати в общата тенденция към екстремен капитализъм в неолибералните корпорации-държави. Заеднои със своя изключителен кураж, "цифровите" непокорни показват силно съчувствие и доверие към обикновените хора. В логовете на онлайн комуникацията си, Манинг показва своята изключителна съпричастност към другите, като пише: “Не мога да се разгранича от останалите… Чувствам се свързан с всички, като че ли те са ми далечни роднини.”

На OHM 2013, петдневен международен фестивал на открито за хакери и работещи в сферата на кибер-сигурността, пенсионираният офицер от ЦРУ Рей МакГавърн отбеляза как и Сноудън, и Манинг са се отнесли със съпричастност, когато са станали свидетели на човешкото страдание. Те вярват повече на широката общественост повече отколкото на правителствата, и намират надежда в способността на действията на обикновените хора, да променят посоката на развитие на обществото към по-добро. Манинг казва:

Важно е да се чуе за това … Чувствам, по някаква странна причина … че това може наистина да промени нещо … надявам се на международно обсъждане, дебати и реформи … ако не… тогава сме обречени като вид.

Същите чувства споделя и Сноудън, когато казва , че ”най-големият ми страх по отношение на последствията за Америка от тези разкрития е, че може нищо да не се промени.” Точно тези човешки качества империята се опитва да накаже, подтисне и изкорени.

На 30-ти Юли, военният съдия произнесе присъда по делото на Брадли Манинг. Манинг не беше признат за виновен по най-абсурдното обвинение, “помагане на врага” чрез издаване на държавни тайни и доказателства за военни престъпления, които бяха публикувани от големи новинарски агенции и в Интернет. Но все пак, той бе признат за виновен по редица други обвинения, включително шест престъпления съгласно Espionage Act. Той е изправен пред наказание от до 136 години затвор, което по време на определяне на присъдата бе намалено на до 90 години.

В отговор на присъдата, журналистът Норман Соломон писа за това, че проблемът на правителството на САЩ с Манинг е, че той е действал от "загриженост и солидарност, предизвикана от съчувствие”. Darker Net призова за чудотворно освобожение на Брадли Манинг, коментирайки на същата вълна:

Правителството на САЩ иска да го затвори завинаги. Защо? Защото той прояви състрадание. Защото той прояви дълбоко чувство за справедливост. Защото той разбра разликата между добро и зло. Защото той видя аспекти на войната, които го ужасиха. Някои може да кажат че е бил простосърдечен, че е бил наивен. Но вероятно ако всички ние имахме неговата простосърдечност, светът би могъл да бъде по-добро място.

В това чувство на простосърдечност се крие силата, която ни позволява да работим за един свят, който сами сме си представили. “Необходима е малко наивност, за да се захванеш и направиш нещо, което иначе изглежда невъзможно. Много велики стъпки в развитието на науката, технологиите и културата, имат зрънце наивност в основата си,” пишат WikiLeaks в своята страница, описвайки как е създадена организацията първоначално.

Това, което на пръв поглед изглежда като наивитет, всъщност посажда семената на бъдещата промяна. Шарън Стейпълс, която помага при отглеждането на Брадли Манинг като дете, си спомня разговора си с него при посещението и във Форт Ливънуърт, Канзас: “Попитах го дали иска да му пратя нещо и той каза, ‘Всичко което желая е тук и тук.’ Казвайки 'тук', той посочи главата и сърцето си.”

Идеалите израстват в умовете и сърцата на много от това поколение и помагат за развитието на морална чувствителност, която позволява на всяка личност да даде своя уникален принос на света. Джанет Райтман, която написа очерк за Хамънд, завърши статията си, подчертавайки неговия идеализъм: “[Хамънд] бе идеалист, който дори след като бе затворен, продължи да се бори при всяка възможност, и никога не се предаде.”

За тези на власт, идеализмът на това поколение и неговата съвест са заплаха за съществуването на техния ред.  ‘Престъплението’ помагане на врага тук е всъщност акт в помощ на демокрацията и действие в полза на обществото. В крайна сметка, видя се че ние, обществото, сме станали враг на държавата. Както казва австрийският философ Рудолф Стейнър за по-младото поколение:

Въпросът не е: какво познание или умения са необходими на човек, за да е от полза за съществуващия социален ред. Въпросът е: към какво е предразположен този човек и как може да се развива? Тогава ще бъде възможно да се впрегне свежата енергия на подрастващото поколение в обществото. Тогава подрастващото поколение няма да бъде вмествано в матрицата на съществуващото общество, а обществото ще бъде такова, каквото тези новоузрели хора го направят.

Какво се случва в действителност, при нарастващата тенденция към репресии върху "цифровите" непокорни и говорителите на истината? Нашето общество е неспособно да ги чуе. Тези на власт активно заглушават гласовете на тези със съвест. Безпрецедентната война с информаторите водена от Обама, приравняваща тези героични дела с предателство, е просто симптом на систематичното заглушаване на обществото. Как се стигна до това? Как деградира толкова нашето общество?

Ние побеждаваме

Тоталитарната държава на абсолютното наблюдение не беше построена за един ден. Бяхме предупредени. През 1975, покойният сенатор Франк Чърч, по време на прочутите изслушвания на комисията Чърч, постави въпроса за процъфтяващия потенциал за тотално наблюдение в САЩ:

Възможностите [на Националната Агенция за Сигурност] по всяко време могат да бъдат обърнати срещу американския народ, и никой американец няма да има неприкосновеност на личния си живот - това означава възможността всичко да бъде следено: телефонни разговори, телеграми, няма значение. Няма да има къде да се скриеш.

След 38 години, един млад и храбър информатор реши да предупреди хората по света за опасността, която представлява превръщането на "Големия брат" в цифрова анти-утопия, която той описва като “завършена тирания”. Достатъчно е, правителството на САЩ да издаде заповед и тази велика някога нация ще се спусне по спиралата към явния деспотизъм. Така битката между двете сили ревностно продължава: свобода и контрол, прозрачност и секретност, споделяне и собственост. В тази борба се озова Интернет поколението.

Говорейки от посолството на Еквадор, Асанж каза, ”Ние побеждаваме … Ние сме част от ново международно политическо тяло, което се развива благодарение на Интернет.” Той предсказа, че ще видим неизбежното рухване на държавата на националната сигурност, подчертавайки че хората наемани от НАС и ЦРУ са предимно млади, на възраст между 20 и 30. Те са били изложени на влиянието на Интернет културата през целия си живот, и са дълбоко повлияни от нейните ценности на споделяне и прозрачност. Освен това, Асанж посочва, че тези млади хора ще открият, че “агенциите за които работят не се държат законно, етично или морално.” Това вече се случва и тази нова форма на информационно несъгласие се разпространява.

Например, на конференцията "Black Hat", среща на компютърни експерти и професионалисти от областта ба кибер-сигурността в Лас Вегас, началникът на НАС Кийт Алекзандър бе постоянно прекъсван от публиката. Когато Алекзандър обяви мисията на НАС към свобода, се чу критика срещу следенето от НАС.

Независимо от агресивното преследване на информаторите от Обама, климатът на страх изглежда не разколебава волята на тези, които деистват по съвест. Едуард Сноудън говори за това как се е учил от предшествениците си, отбелязвайки че силата на човешката съвест не може да бъде поставена зад решетките:

Бини, Дрейк, Кириаку и Манинг са примери за това, как прекалено суровата реакция на разкриването на информация в интерес на обществото само увеличава мащаба, обхвата и умението вложени в бъдещите разкрития. Съвестните граждани няма да игнорират нередностите, само защото могат да бъдат унищожени: съвестта им не го позволява. Вместо това, тези драконови мерки просто създават по-добри информатори.

Скорошната победа на Сноудън с убежището е само началото. Сега неприкосновеността на личния живот има шанса поне на широко обществено обсъждане. Разкритията на Сноудън доведоха до гласуване от Горната камара на изменение, което да спре субсидията само на една програма на НАС, за да прекрати масовото събиране на трафични данни за американски телефони. Въпреки че предложението беше отхвърлено, то загуби само с 12 гласа. То донесе огромни промени на общественото мнение относно полицейската държава и правителствената секретност.

Бързо бе сформирана гражданска организация, наречена "Възстановете четвъртата [поправка на Конституцията, б.пр.]", която протестира за първи път на 4-ти Юли срещу противоконституционалността на масовото следене от НАС, разкрито от Сноудън. Наскоро групата започна масови протести, призовавайки за “Ден на 1984-та”, наречен на класическият роман на Джордж Оруел за полицейската държава на "Големия брат". Това движение бързо набира мощ. В големите градове на САЩ, хората протестираха с искане за прекратяване на правителствения шпионаж.

Съвсем наскоро, Ладар Левисън, основателят на американската услуга за криптирана електронна поща, която вероятно е била използвана от Едуард Сноудън, обяви, че спира дейността си. Решението е било взето пред лицето на трудния избор между това да стане “съучастник в престъления срещу народа на САЩ” или да “изостави близо десетгодишен усилен труд, като затвори Lavabit.” Левисън избра последното, вместо да се подчини на тайната правителствена заповед да даде достъп до информацията на потребителите си.

Докато правителственото наблюдение притиска Интернет компаниите да му сътрудничат, все повече хора се организират за да се противопоставят на тази коварна сила. Трима от най-големите доставчици на услугата електронна поща в Германия заявиха плановете си да си съдействат за засилване на сигурността на съобщенията изпращани помежду им. Mailpile, Исландска свободна услуга за електронна поща, набира средства за финансиране на собствени защитени клиент за електронна поща и облачна услуга, като алтернатива на свързаните със САЩ услуги като Gmail. След разкриването на шпионската програма Xkeyscore, която е насочена специално към потребителите на Wikipedia, фондацията WikiMedia се ангажира да предприеме допълнителни мерки, за да защити неприкосновеността на личния живот на потребителите си.

Нищо не може да спре това поколение, пропито със свежо чувство за справедливост и споделена визия за човечеството. Точно както при комуникациите, когато една връзка прекъсне бива заместена от друга, когато един човек бъде изваден от глобалната мрежа на "цифровите" непокорни, неизбежно се появяват много повече. Куражът е заразен. Тази отчаяна империя може да спре сърцат индивид като Брадли Манинг, но не може да затвори всички ни.

Наречете ги информатори, дисиденти, хакери или зубъри, "цифровите" непокорни на съвременното Интернет поколение разкриват измамите и корумпираните държавни власти пред целия свят. Нашите връзки и истинска грижа един за друг, са форма на сила в етера, създаваща мрежи които могат да ни отведат в едно бъдеще, което вече сме пожелали с колективното си сърце. Дали това поколение може да помогне на света да премине отвъд нечовешката система на незаконно управление или не - зависи от нас. Понеже ние също сме част от това надигащо се Интернет поколение.

Nozomi Hayase e сътрудник на Culture Unplugged. Тя изважда наяве най-дълбоките измерения на социално-културните събития в пресечната точка между политиката и психологията, за да сподели прозренията си за бъдещото развитие на обществото. Нейният Twitter е @nozomimagine.