Потребителски рейтинг: 0 / 5

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Преди години участвах в група, която се опита да предложи въвеждането на възможността за гласуване през Интернет. Опитът се оказа неуспешен, но за себе си извлякох следните изводи:

 

1. Общественото мнение по въпроса за електронното и Интернет гласуване е разделено приблизително по равно “за” и “против”. Основните фактори, определящи толкова ниска подкрепа са следните:
  • недоверие в системата за гласуване, която следва да бъде изградена и експлоатирана от съществуващите държавни структури - хората се страхуват (и според мен оправдано), че изграждането на система за гласуване през Интернет ще бъде опорочено и тя ще бъде използвана за още по-големи (и трудно проследими) манипулации.
  • недоверие в техническите възможности за надеждна реализация на такова гласуване - има много публикации и изследвания, твърдящи че към момента е невъзможно реализирането на система за гласуване през Интернет, гарантираща сигурност, анонимност и проверимост.
  • страх от възможните последствия от улесненото гласуване на сънародниците ни зад граница. Първата група за която се сещат хората, са преселниците ни в Турция, които за всички избори хващат автобуса и идват да подкрепят точно определена партия. Гласуването през Интернет би им дало възможност дори да не пътуват за тази цел. Вторият въпрос, който се поставя, е доколко хора, които живеят извън България продължително време имат право на глас за това, което се случва тук. Дали биха ни обогатили с опита си натрупан в други държави, или биха навредили, защото нямат реален поглед над обстановката тук?
2. Проблемите пред въвеждането на гласуване през Интернет не е технически. То не може да се случи без консенсус у избирателите, че такова е необходимо, и без доверие към институциите, които ще се занимават с реализацията му. От двете, само първото зависи от нас, и то изисква значителен финансов ресурс за разработка на проект на такава система, масова популяризация и изграждане на доверие. Такъв ресурс не можа да бъде отпуснат от държавата или фондации, защото това би постигнало обратния ефект - ще породи съмнения в мотивите за него.
3. Гласуването през Интернет би дало възможност на голямо количество българи зад граница да гласуват. Но дали това би решило политическите ни проблеми? За кого биха гласували тези хора? За същите политически субекти, част от статуквото?
В последствие, проведеният референдум за ядрената енергетика в България ми даде още храна за размисъл относно тази форма на пряко участие на гражданите в управлението. Подписката за референдума беше инициирана с въпроса за развитието на ядрената енергетика и строителството на АЕЦ „Белене“. В последствие, народното събрание промени въпроса (под който са се подписали 770 хиляди души!) на “Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?”
Първо - не е коректно да се обединяват два въпроса (развитието на ядрената енергетика и строителството на АЕЦ „Белене“), когато може да се даде само един отговор. Очевиден пример за подвеждане на хората.
Второ - въпросът за референдума трябва да е конкретен. Променената формулировка оставя широко отворено тълкуването на отговора. Ако си “за” коя точно нова ядрена електроцентрала подкрепяш - АЕЦ “Белене” или нов блок в АЕЦ “Козлодуй”? Ако си “против” - срещу какво си, срещу новата централа или развитието на ядрената енергетика в България?
Това напълно обезсмисли и компрометира първия референдум в най-новата ни история и показа безсмислието от предизвикването на нови (национални) референдуми въобще.
И накрая - по темата за настоящия референдум за електронно дистанционно гласуване. Неговата тема е „Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?“
Разгледан през призмата на опита ми, описан по-горе, този референдум страда от същите вече описани недостатъци.
  1. Първо, от трите предложени въпроса за референдума (за мажоритарния, задължителния и електронен вот), образуващи система за цялостна изборна реформа, остана само третия, който е и с най-малка важност и потенциално най-дълъг срок за въвеждане (с=помните ли от колко време създаваме електронно управление?). А и без другите два, вероятността той да промени нещо е близка до нулата.
  2. Предпоставките за въвеждане на електронно гласуване не са по-добри отколкото през 2012-та. Доверието в институциите е още по-ниско, лобирането в негова полза се прави от заинтересовани партии и комитети, технологичните гаранции за коректна реализация не са засегнати и въпросът за правото на глас на българите в чужбина все още не е поставян открито.
  3. Въпросът за референдума е толкова свободно формулиран, че може да бъде тълкуван според желанието на изпълнителя му. Ето няколко от въпросите, които възникват в следствие:
  • Какво означава “да се гласува и”? Електронното гласуване да се ползва като алтернатива, изключваща стандартното, или електронното гласуване да предхожда стандартното, като последното да има приоритет?
  • Какво означава “дистанционно”? От определени места? От произволна точка?
  • Какво означава “електронно”? С помощта на какви електронни средства? Специализирани терминали, персонални компютри, мобилни устройства, факс, електронна поща?
  • Как точно ще участва гласуването по електронен път в “произвеждане на изборите и референдумите”? Преди, по време, в какъв срок, като заместител или алтернатива?
Отговорите на всички тези въпроси дават огромен набор от възможности, като само някои от тях биха довели до резултат, който бих искал да подкрепя. При това положение, как да дам “карт бланш” на институции, в които нямам доверие, да решават в последствие?
Аз подкрепям изключително силно гласуването през Интернет, и съм убеден във възможността то да се реализира работещо и коректно. В този смисъл прочетете статията на Delian Delchev - http://delian.blogspot.bg/2015/09/b... - той е скицирал един от вариантите на работещо решение. По техническите аспекти се изказаха и много други специалисти, както в подкрепа, така и срещу.
Но според мен въпросът въобще не е в това. Точните въпроси (и моите отговори) са:
  • Готови ли сме, като общество, за електронно гласуване? Не, не сме. Т.е. някои сме, но не сме достатъчно голяма част от обществото.
  • Ще реши ли електронното гласуване проблемите на избирателната ни система? Не, няма. Ще създаде допълнителна възможност за гласуване, но не и алтернатива на статуквото, за която да гласуваме.
  • Настоящият референдум ще подпомогне ли въвеждането на електронно гласуване? Може би. Но при възможностите за тълкуване на въпроса, не е ясно дали ще получим това, за което сме гласували.
  • Ще промени ли настоящия референдум предпоставките за прилагане на електронното гласуване в България? Да. - При решение “за”, (тогава ще призная че не съм бил прав) ще покаже, че хората които имат нужда и биха се възползвали от електронното гласуване са достатъчно количество, значи се развиваме добре и в правилната посока. След това остава да се надяваме, че няма да останем излъгани отново от “любимите” ни политици. - При решение “против”, темата отново ще бъде погребана за дълго време, референдумът като средство ще се обезсмисли още повече.
В заключение - изглежда най-добрият вариант е референдумът да не получи необходимата маса гласове, за да не може да бъде използван като аргумент от никоя от страните. По предпоставките за въвеждане на електронно гласуване у нас е необходима още много работа, не за месец, а за години напред. И най-важното: създаването на действително демократична алтернатива на вождистките “партии”, “блокове” и “коалиции”, която да се ръководи от решенията на членовете, а не на “началниците” си, която най-голямата група избиратели - негласувалите, биха подкрепили.