Още за проблемите със социалните мрежи
- Детайли
В настоящата ситуация виждам една специфична тенденция. Когато се повдигне неудобната тема за нарушени принципни човешки права, топката веднага се отбива в полето на закона. Но не трябва да се забравя, че Законът има освен буква и дух. И както казваше Кристиан Таков - "Пазете правото. Включително и от закона".
В отношенията между операторите и потребителите на социални мрежи има много проблеми. Ето някои от тях:
- по отношение на общите условия на "услугата", потребителите са в силно неравнопоставено положение. Те са принудени да приемат условия, които макар че се наричат "стандарти на общността" не са обществено обсъждани и одобрени, нито могат да бъдат променяни по желание на потребителите. Принудата възниква поради характера на услугата - социална комуникация, която според мен е не по-малко важна от електричеството и водата, и която налага изграждането на "социум", т.е. събиране на потребителите на едно "място".
- решенията дали в даден случай са спазени "стандартите на общността" се вземат непрозрачно, често автоматично, и потребителите имат от малка до никаква възможност да ги обжалват, и то пост-фактум. Това стана причина за епидемията от блокиране на профили, която беше зло когато ставаше дума за дисиденти, които бяха "добри", но се превърна в добро когато става дума за политическия ни противник. Двоен стандарт по учебник.
- социалната мрежа всъщност е съвкупността на създаваното от потребителите съдържание. Тъй-наречените ѝ "собственици" осигуряват техническата инфраструктура и програмно осигуряване правещи споделянето му възможно, което обаче отново се финансира от реклами, приходите от които зависят от популярността на потребителското съдържание. При това положение, налице е парадоксът че собственик на творението не е неговия създател, а този който може да го унищожи.
- при условията на естествен монопол, за какъвто считам социалните мрежи, отношенията "доставчик" - "потребител" не могат да останат на чисто търговска основа. Това е многократно доказвано на практика във всяка една индустрия в историята. Това означава, че дори и при частна собствеост на компаниите-доставчици, държавата е длъжна: или да въведе регулации в защита правата на потребителите; или да разбие компаниите за да осигури действаща конкуренция.
- по отношение на "възможността" да се преместиш към друг "доставчик", ако условията не ти харесват, нека ти дам един пример: Собственикът на заведението/МОЛа/спортния клуб отказва да ти предоставя услугите си. Не е дискриминация, защото не е заради някакъв признак, просто не те харесва. Не е и "цензура", защото заведения/МОЛ-ове/клубове - колкото щеш. Компанията ти обаче е от 500 или повече (милиони) човека, които са избрали това място защото им е най-удобно или го предпочитат заради нещо друго. Да, ти можеш да отидеш другаде, но едва ли приятелите ти ще те последват. Никой не бива да бъде откъсван по този начин от социалната си среда, нещо което мнозина са изпитали лично.
- социалните мрежи от доста време не са просто търговска услуга. Те са основата на информационното общество и като такава следва да предвиждат защита на индивида от властта, аналогична на тази предвидена в законите и Конституцията в реалния свят. И докато държавата е създадена "by the people for the people", реалната власт в информационното общество са технологичните гиганти и те не са подчинени на този принцип. Еквивалентът им в реалния живот са компаниите за добив на ресурси в Африка.
- и последно - всяка от социалните мрежи предлага инструменти за блокиране достъпни за потребителя. При това положение, всички аргументи за "нахлуване" в тяхната територия нямат абсолютно никакво основание. Всеки би могъл да не получава съобщенията на хора, които не харесва. На практика обаче се случва точно обратното - огромни групи се прикачат точно към акаунтите на враговете си, след което започват да се оплакват от техните думи "в обществен интерес" и настояват те да бъдат блокирани така, че дори тези които желаят, да нямат достъп до тях. Да, това не е "цензура" в чист вид, защото не се налага от държавата, която все пак е подчинена на демократични принципи и контрол от страна на гражданите си. Това е "цензура" на тълпата, която се налага по същия начин, по който са горени "вещици" през средновековието.
Дълга приказка за социалните мрежи
- Детайли
Във връзка с блокиранията на профили и цели мрежи през последните дни, получих следния въпрос: "Ти трябва ли да имаш правото да изгониш гост, който е започнал да псува пред децата ти и да изказва намерение да те бие, или трябва да нямаш това право?" Краткият (TL;DR) отговор е - напълно погрешна аналогия. Пълният излезе дълъг, ето го отдолу.
За българите и уважението
- Детайли
С тежест на сърцето, трябва да отбележа, че огромната част от българите са глупави, алчни и егоистични. Конкретният повод е без значение, констатацията е плод на дългогодишно трупани впечатления, достигнали до точката на пречупване. Огледайте се. Извън средата на обичайните си контакти. Защото тя ни създава погрешно впечатление, а всъщност далеч не е представителна извадка. Не бързайте да оспорвате виждането ми - всеки върви по свой път и може да стигне до едни и същи изводи по различно време, или пък не.
Как (не) трябва да се учредява партия
- Детайли
Покрай учредяването на "Да, България" се натъкнах на парадокса, с който се сблъскват потенциалните членове на новата партия. Ето как протече процесът в този случай, от моята гледна точка на симпатизант, проблемите които забелязвам, както и вижданията ми как да бъдат избегнати те:
Защита срещу корупция
- Детайли
"Корупция (на латински: corrumpo – развалям, развращавам, подкупвам) в най-общ смисъл е злоупотребата с обществена служба за лично облагодетелстване или, по-конкретно - поведение на длъжностни лица, чрез което те или техни близки се облагодетелстват неправомерно и незаконно, като злоупотребяват с поверената им власт. Всички форми на управление са уязвими за корупцията, като степента варира значително от дребно използване на влияние за извършване на услуги до институционализирано рушветчийство и отвъд него. Крайната точка на корупцията е клептокрацията, при която дори външните претенции за почтеност са изоставени."
Уикипедия, http://bg.wikipedia.org/wiki/Корупция
Принципност на организацията
- Детайли
В последните години се убедихме, че декларираните "социалистически" партии работят в полза на богатите, за сметка на хората с по-ниски доходи, в полза на едрия частен бизнес и монополите, а "либералните" го притискат избирателно, според това да ли е "от нашите". А вкупом, всички партии съставляващи "демократичното" ни управление се управляват централизирано (дори еднолично) и непрозрачно. В този смисъл, класическите определения за "леви" и "десни", "консерватори" и "либерали" у нас нямат реално значение. Политическите ни партии се колебаят между клиентелизма и популизма в синхрон с изборния ни цикъл.
От тук до там, или как да свържем точките?
- Детайли
От доста дълго време си задавам въпроса: "Светът не е наред, какъв искам да бъде?" С годините и съпътстващото ги умствено "съзряване" откривах различни отговори - перфектно технологично общество вдъхновено от любовта ми към НФ; справедлива демокрация, пожелана в приповдигнатото настроение и надежди след падането на Тодор Живков; безбрежно море на неограничените възможности, в което можеш да постигнеш всичко със собствени сили; ресурсно-базирана технокрация; пряка демокрация...
Страница 1 от 2